STEPBROTHER

29

Ще си имам братче или сестричка. Ура? Вече свиквам с мисълта за това, но все още не мога да спра да мисля за Матю. Не съм го виждала от седмица. В къщи сме си от пет дни, но няма и следа от него. През умът ми минават множество грешни мисли. Ако е с друга? Или си е тръгнал? Но къде ще отиде? Матю не е такъв!

-Грейс! Ще слезеш ли за вечеря?-извика мама.

-Идвам! - извиках в отговор. Вечеряхме в тишина. Никой не казваше нищо. Как да ги попитам къде е Матю? Ами ако се усъмнят? Той ми липсва... Това е толкова грешно. Той е мой брат! Дали съм направила нещо грешно? Отблъснах ли го?

-Грейс, напоследък ми изглеждаш много притеснена. Всичко наред ли е? - попита Рафа.

-Да. - отвърнах тихо.

-Да не е защото се притесняваш, скъпа? - включи се и майка ми, карайки ме да я погледа объркано. - Това дете ще бъде твое братче или сестриче! Ти и Матю ще се грижите за него, когато един ден ние с Рафа не можем.

-Знам, мамо! Не е нищо свързано с вас.

-Да не би да е заради приближаващите ти изпити? Грейс има поне година докато завършиш! Учиш усилено и не виждам причина да се притесняваш! Ще се справиш! - кимнах и се усмихнах. Изпитите, далеч не бяха в умът ми.

-Така е скъпа. - подкрепи го мама.

-Ще влезеш в един от най-добрите колежи! С твоят успех ще постигнеш доста неща. Не като синът ми в последния момент да учи всичко. Чудо е как изобщо го приеха.

-Чакай, какво? Приели са Матю в колеж?

-Да, истинско чудо, нали?

-Скъпи, не говори така! Той се постара! Не ти ли е казал? Изглеждате близки, напоследък. - каза майка ми. Никога не сме били близки с него. Винаги е било само заради него и игричките му.

-Не. Радвам се за него. - отвърнах вяло. Щом Матю ще постъпва в колеж... Вероятно някой ден ще трябва да замине. Колкото и трудно да е, може би така е най-добре и за двама ни. Да сме разделени и да постигнем целите си в живота. Трябва да спрем тази лудост. - Кога ще замине?

-Той вече замина. - какво?