Понякога ми се искаше да премахна усмивката му,а понякога търсех своята в неговата. Понякога ме дразнеше, но понякога ме разсмиваше. Постави много граници в живота ми, но ми показа колко от тях мога да премина. Научи ме да действам не с умът, а със...
Вчера излязох на среща с Джак. Толкова се забавлявах. Той наистина е много добър и забавен човек. Може би между нас би могло да има нещо. Може би един ден, когато спра да мисля за Матю.
-Грейс, поканихме Джак на вечеря. Нали, вчера бяхте заедно? - кимнах положително и погледнах в страни. Малко или много не исках да идва на вечерята. Имам в предвид, че и Матю ще бъде там. Ще бъде неловко поне за мен. Все още се чувствах пречупена от думите на доведения ми брат. Знам, че това беше невъзможно. Просто не исках да си го признавам, а той ми го каза в лицето. И да дори да беше истината ме заболя.
Вече всичко бе приготвено за вечерята и само очаквахме Джак да пристигне. Той не се забави и след няколко минути вече бе тук.
-Как си Джак? - попита го Рафа и започнаха някакъв делови разговор, който не следях с огромен интерес.
-Татко, мислиш ли, че.... - Матю замълча след като видя, че си имаме гост. - Вечеряте без мен? - попита дразнещо усмихнат.
-Грейс, ти не извика ли Мат? - попита майка ми, гледайки ме леко ядосано.
-Забравила съм.. - излъгах и продължих да разглеждам храната в чинията си, сякаш бе най-интересното нещо на света.
-Недей така, сестричке! Някой ден ще ме оставиш да умра от глад. - подигра се Матю, усмихвайки се още по-дразнещо широко. Усмихнах му се и го погледнах с поглед казващ "ще се радваш ако умреш от глад" и погледнах към Джак, който хвана ръката ми.
-Грейс, искаш ли да бъдеш моето момиче? - попита ме той, опасно близо до ухото ми. Погледнах го учудено. Той наистина ли ме попита това? Иска да бъде с мен, а ме познава едва от четири дни? Ако бях на негово място щях да се замисля сериозно дали да попитам точно това, но стоейки от другата страна и премисляйки за последните депресиращи години... Не виждам защо да не опитаме.
-Да... Ще се радвам да бъда твоето момиче. - отвърнах и се усмихнах широко. Може би е време да бъда щастлива без онзи дразнещ задник, застанал срещу мен на масата. Джак се зарадва на отговорът ми и ме целуна, което може би бе малко прибързано, но какво пък? Отдавна не съм усещала нечии устни да докосват моите.
-В момента се храня, ако ще правите нещо си вземете стая. - прекъсна ни Матю, карайки всички да го погледнат.
-Извинявай, Мат.. - започна Джак, но Матю го прекъсна.
-Не ме интересува оправданието ти. Казах какво мисля... Дори не знам името ти! Кой си ти, по дяволите?! - каза сериозно.
-Джак Джонсън... Не ме ли помниш? Когато бяхме малки често играхме заедно.
-Било е преди години, не помня нищо. Няма как да си спомня за някого, когото не съм виждал повече от две години. - чудо е как помни мен.
-Затвори си устата, Матю и се храни. - казах така, че само той да ме чуе. Но не ме послуша и се усмихна широко.
-Татко! Виждам, че си се запознал с гаджето на Грейс. - каза той.
-Гадже? Грейс, ако това е вярно... Радвам се за вас. Джак е добро момче. Поздравления Джак.! - поздрави го Рафа.
-Да, тя току-що прие. - отвърна гордо Джак, а Матю се засмя сухо.
-Какъв вълшебен ден... - измърмори той.
-Мат, някакъв проблем ли има? - попита го майка ми, но той измърмори още нещо и излезе раздразнен от кухнята. Какво му става? Ако той не иска да бъдем заедно. Защо не ме остави да бъда щастлива?...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
