Понякога ми се искаше да премахна усмивката му,а понякога търсех своята в неговата. Понякога ме дразнеше, но понякога ме разсмиваше. Постави много граници в живота ми, но ми показа колко от тях мога да премина. Научи ме да действам не с умът, а със...
-Грейс.... - бях обгърната от слаби ръце и глас пропит с мъка, който повтаряше името ми. Нима това наистина бе момчето, което оставих преди две години. Опитах се да се отдръпна, но въпреки това не успях. Той ме бе прегърнал здраво. - Знаех си, че ще се върнеш.
-Махни се от мен, Матю. - казах, опитвайки се да владея гласът си. Усещах мирисът на алкохол пропит в черната му тениска. Той наистина се е променил. Беше станал още по-висок и слаб, а на лицето си имаше няколко дневна брада, която гъделичкаше вратът ми. Той се отдръпна и ме огледа.
-Къде беше? Защо не се върна? Защо не ми звънна поне един път, за да знам дали си жива!? - попита ме въпрос след въпрос, държейки ръката ми. Ужасно силно исках да му обърна гръб, но повече от това исках да разбере как се чувствах аз преди години.
-Може би защото не съм се сещала за теб! Съжалявам, но се съмнявам, че трябва да мисля за хора, на които не им пука за мен.
- Какво? - гледаше ме учуден. Не знам какво очакваше от мен. Да скоча в ръцете му, плачейки колко ми е липсвал? Точно преди две години си тръгнах, за да се науча да живея без мисълта за него. Исках да се отърва от болезненото чувство, което той ме накара да изпитам. И успях. Няма да затрия всичко заради него, отново.
-Бабо... - извика малкото ми ангелче, карайки ме да погледна към него. Когато Матю го видя остана с отворена уста. Гледаше така сякаш видя призрак.
-Хайде да видим дали дядо се прибира. - каза мама и ме остави на саме със шокирания Матю.
-Защо гледаш така? - попитах го нахално.
-Това... Това... Моят син ли е? - засмях се на думите му.
-Син ли имаш вече, Матю? - попитах подигравателно.
-Грейс, това е...
-Сънът ми. Моят син!
-Държиш се глупаво. Това дете е колкото мое толкова и твое.... - прекъснах го.
-Това дете не е твое, Матю! Не знам къде е твоето дете. Вероятно там където ще е сред "истинското "си семейство. Да, точно така, защо не провериш там?
-Грейси...
-За теб вече съм Грейс, Матю! - поправих го.
-Аз съм негов баща и той има правото да знае...
-Посмей да кажеш нещо на детето ми и ще съжаляваш жестоко! - заплаших го.
-Виж се! Променила си се... От старата страхлива слабачка си се превърнала в отмъстителна секси кучка. - замахнах с ръката си за да го ударя, но той я хвана преди да е стигнала до лицето му.
-Не аз се промених, Матю!
-Нима старата ми Грейси, би опитала да ме удари?
-Не съм се променила, Матю! Просто направих като теб... Спрях да бъда влюбената глупачка и продължих напред, без пречките..
-Аз пречка ли бях за теб, Грейси.
-Ти бе цяло препятствие за мен. Но беше. Преди. Сега ти си ми никакъв! Не си ми нужен и мисля, че ти доказах, че мога да живея без теб. И знаеш ли какво? Щастлива съм. Истински щастлива!
-Продължавай да се залъгваш... На това дете му трябва баща и аз ще бъда в живота му.
-Не позна. Моето дете вече си има баща, който не би го изоставил, защото е твърде млад. Обича го и е до мен.
-Не лъжеш добре, знаеш ли?
-Мога да лъжа добре, Матю. Но просто не ми се налага. Намерих всичко, което някога съм искала. Имам си семейство. Забравих за теб! Детето ми си има баща и друг не му трябва!
-И кой е този "късметлия"? - попита подигравателно, преди да бъде прекъснат.
-Пак се срещаме, Еспиноса!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
