Понякога ми се искаше да премахна усмивката му,а понякога търсех своята в неговата. Понякога ме дразнеше, но понякога ме разсмиваше. Постави много граници в живота ми, но ми показа колко от тях мога да премина. Научи ме да действам не с умът, а със...
В край на сметка Наш си спомни, че съществувам. Беше три през нощта, когато ми се обади, че е пред къщата ни. Беше пиян и въпреки всичко е карал до тук. Слязох за да му помогна да се качи в стаята ми, но той не ми помагаше особено. Опитах се да не събудя никого, но не успях. Матю беше застанал пред стаята ми, без тениска, с коса стърчаща навсякъде и сънено личице. Когато ме видя, буквално, влачейки Наш, се разсмя.
-Проблеми с гаджето, а? - попита, видимо развеселен от ситуацията.
-Ще ми помогнеш ли? - помолих го, когато за малко не бях премазана от тялото на гаджето си. Той дойде и го хвана под ръка, дърпайки го към стаята ми. След като го настани на леглото ми, аз седнах до Наш, опитвайки се да сваля обувките му.
-Ще му донеса вода. Много вода. - съобщи Матю, наблюдавайки го, а след това излезе от стаята ми. Тъкмо успях да сваля кецовете му, когато усетих ръцете му, на кръста ми, издърпвайки ме. Настани се над мен и започна да целува врата ми..
-Наш! - предупредих го, след опита си да го избутам. - Наш! Спри! - продължих, с опитите си да го премахна от себе си, но той се бе отпуснал върху мен, все още целувайки врата ми. Започна да надига тениската ми, а аз да я дърпам надолу. - Махни се от мен! - извиках му леко, след като започна да оставя смучки. Започнах да го удрям, но това явно само го подтикна да хване ръцете ми,обездвижвайки ме. - Наш!
Борих се още няколко минути, докато той не бе премахнат от мен. Матю го беше бутнал на пода. Изправих се и отново смъкнах тениската си. Дори не бях усетила, кога очите ми се бяха насълзили, но се опитах да го скрия.
-Какво ще правим с него? - попита ме Матю.
-Помогни ми да го вдигна от пода и да го сложа на леглото, а аз ще спя на пода...
-Не става! - прекъсна ме той. Погледнах го объркано. Защо не? - Няма да спиш в една стая с него! Идваш с мен!
-Ще се справя!
-Грейс, не спори, защото ако не бях аз сега сигурно щеше да се справяш под него. - каза, карайки ме да се изчервя.
-Той нямаше да го направи. - защитих го.
-От къде си толкова сигурна? - игнорирах въпроса му и хванах Наш за краката, а той за ръцете и го поставихме на леглото. - Ще спиш на моето легло, а аз ще спя на дивана в стаята ми. - заповяда и тръгна към стаята си. Последвах го и затворих вратата на моята стая. Огледах стаята му. Имаше леки размествания, но отново изглеждаше приветлива както преди. Той се настани на дивана, а аз все още го наблюдавах. Премислях дали беше правилно да спя в стаята му.
-Какво чакаш Грейси? Утре ще ставаме рано за това по-добре лягай. - подтикната от него легнах на леглото му. Възглавницата му ухаеше на него. Харесвах парфюма му. Умората започна да надделява, когато усетих приятна топлина около тялото си. Бях твърде унесена за да разбера какво я излъчва, за това просто се отпуснах, позволявайки ѝ да ме сгрее.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
