Понякога ми се искаше да премахна усмивката му,а понякога търсех своята в неговата. Понякога ме дразнеше, но понякога ме разсмиваше. Постави много граници в живота ми, но ми показа колко от тях мога да премина. Научи ме да действам не с умът, а със...
Вървях по коридора, с цел да намеря Матю. Писа ми да дойда в една от стаите, но него никъде го няма. Дали това е някаква шегичка? Тъкмо щях да се върна в кабинета, когато някой ме издърпа в килера. Запиши устата ми и започна да ме целува. Изблъсках го няколко пъти, карайки го да се отдръпне от мен. Когато видях лицето на идиота кръвта ми започна да ври.
-Какво, по дяволите, правиш?! - извиках, удряйки го.
-Забрави ме, Грейс!
-Ако не помниш скъсахме! Ти скъса с мен! - отдръпнах се от него и се опитах да отворя вратата, но беше заключено. Чух смехът му, а след това и стъпките му. Ръцете му се обвиха около мен, прегръщайки ме в гръб. Не ми беше приятно. Всъщност вече не се чувствам с никого така както с Матю. Прегръдките на Матю са като обежище, чувстваш се в безопасност. А сега съм застрашена, защото човека прегръщащ ме е същият, който ме изостави заради това, че исках да защитя връзката ни.
-Грейс, държиш се глупаво! Казах ти, че докато не се разделите с онзи, не искам да ме доближаваш. Така е, направих го! Но не исках да те нараня. Защо не разбираш, че единственото, което исках е да бъдеш само и единствено моя.? Не негова, дори и само за пред хората! С желанието си да се разделим временно исках да те накарам да му откажеш...
-Наш, млъкни! - прекъснах го. - Ако това, че ме заряза е било за да предпазиш връзката между двама ни, защо изобщо го направи? Между нас няма никаква връзка! Имаше, преди. Или поне само аз така мислех.
-Онзи ли ти наговори тези глупости?! - извика изведнъж.
-Матю не ми е казвал нищо! Помогна ми да разбера какво е наистина някого да го е грижа за теб! И знаеш ли!? Разбрах! Единственото, което ти правеше за мен е да ме убеждаваш, че греша. Но вече ми писна! Ти се съмняваше в любовта ми към теб! Ако онзи ден се бе върнал при мен дори и пиян, може би щях да го преглътна и да ти простя, но сега не мога!
-Значи го избираш пред мен, Грейс?! Избираш човека, който се подигра с теб и помогна на Мадисън да те злепостави пред всички? Добре, Грейс! Но знай, че когато отново разбие сърцето ти, аз отново ще бъда насреща за да те утеша.
-Не се притеснявай за мен, Наш! Върни се при бившата си или където си искаш, но спри да се правиш на загрижен. Отключи вратата, искам да си вървя! - казах без да го поглеждам. Той ме послуша и отвори. Тръгнах си от гимназията пеша. Не ми пукаше колко трябва да вървя. Исках да съм далеч от тук и от всички. Далеч, толкова далеч...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
