STEPBROTHER

51

Оправях багажа ни. Искам да си тръгна от тук възможно най-бързо. Искам да бъда възможно най-далеч от Матю. Не разбирам, защо постъпва така с мен? Защо му трябваше да ме целува? Заради него Наш ни видя. Толкова време го уверявах, че не се интересувам от Матю, а сега ме видя притисната в него, жадувайки за устните му. Сякаш всичко от преди години е на път да се случи отново.

-Грейс... Наистина ли искаш да си тръгнем днес?

-Аз... Да, не, не знам.... Толкова съм объркана... Не ми ли се сърдиш?

-Нямам причина.

-Ами... Целувката? Съжалявам много, Наш. Наистина не исках да става така, аз не изпитвам същото, както преди към Матю. Вероятно те нараних с действията си, но не исках. Просто... Когато той ме целуна сякаш... Сякаш се върнах в миналото и си спомних за онова момиче от гимназията, което мечтаеше да бъде обект на вниманието му. Момичето, което беше влюбено до полуда, а след това наранено.

-Нормално е... Заради него изпита толкова много неща.

-Имах чувството, че отново го бе грижа за мен и искаше да ме защитава от болката и самотата.

-Какво стана след като си тръгнах? - попита несигурно.

-Нищо... Аз се скрих в стаята си. Наистина се чувствам ужасно, Наш. Много съжалявам.

-Недей, няма защо. Щом не значи нищо за теб, няма проблем.... Просто исках да знам дали би искала да се върнеш при него, защото се боя, че след  още малко време ще бъде късно.

-Какво искаш да кажеш?

-Влюбен съм в теб, Грейс! Не искам да направя голямата крачка и ти да приемеш, а след това да съжаляваш.

-Голямата крачка?

-Смятах да те попитам, когато се приберем, но искам да го знаеш... Обичам те с цялото си сърце и през последните години се привързах към Майк, обикнах те още повече! Страх ме е, че някой ден мога да те загубя, но искам да си щастлива. Съжалявам за грешките, които допуснах преди и за тези, които вероятно ще допусна. Ще те попитам един единствен въпрос, но когато го задам искам да си помислиш хубаво какво точно изпитваш! - кимнах, несигурно. - Грейс, ще се омъжиш ли за мен?

Не знаех какво да направя. Никога до сега не съм си мислела за това. Покрай всичките си проблеми не ми остана време да мечтая. Винаги съм искала да се омъжа за някого, когото обичам. Да бъда щастлива, да забравя Матю. И ето, че това се случва? Не отричам, представяла съм си този ден преди, но Матю ми предлагаше. За жалост сега не мога да очаквам това от него. Не знам дали някога ще бъде готов за толкова сериозно нещо, да поеме отговорност. Казва, че ще се промени, но никой не се променя просто така. Колкото и да обичам Матю, той никога не би ми дал това, което Наш ми дава. Любов, сигурност и утеха, всеки път щом имам нужда. Може би това е правилният избор... Никога не бих могла да имам възможността, да изпитам любовта на Матю за дълго. Той винаги ще бъде същия като сега, просто ще твърди, че се е променил,но никога няма да го направи. Не поема отговорност и не би могъл. Прекалено много е за него...

-Д-да.