STEPBROTHER

28

Когато се събудих леглото беше празно. Изправих се и започнах да събирам дрехите си от земята, обличайки ги. Не мога да кажа, че не съм разочарована. След това снощи очаквах поне да спи до мен. Изтрих сълзата, която несъзнателно се стече по бузата ми и оправих косата си.

Излязох отвън,но Матю го нямаше. Мислех да проверя в колата, но я нямаше. Къде ли е отишъл?
Прибрах се в къщичката и застанах до прозореца. Минаха часове, но той все още не се беше върнал. Пуснах телевизорът и се загледах в някакво предаване. Неусетно съм заспала.

Събудих се от някакъв шум. Някой чукаше на вратата. Вероятно е Матю. Изправих се бързо и отидох да отворя. Не беше Матю.

-Грейс! - каза майка ми, прегръщайки ме силно. Опитах се да отвърна на прегръдката ѝ, пренебрегвайки болката в ръката си. Точно сега имах нужда най-много от нея. - Миличка, добре ли си? - кимнах с насълзени очи.

-Къде е Матю? - попитах я, надявайки се да знае, но напразно. Седнахме на леглото и започнах да ѝ разказвам какво точно се случи, естествено без някои детайли. Като например" защо бях пияна" или "защо тръгнах да бягам". Толкова исках да ѝ споделя как се чувствам и да ѝ поискам съвет, но не можех. Та аз буквално спах с доведения си брат. До някаква степен съжалявам, че го направих. Не знам какво ме прихвана. Изведнъж устните му започнаха да изглеждат толкова примамливи и не се сдържах. Нямам представа какво сме правили за да се стигне до това " лице в лице".

-Грейс, изглеждаш тъжна. Наистина ли всичко е наред? Да не би да е станало нещо между теб и Наш? - попита ме тя.

-Между мен и Наш вече няма нищо, мамо. Разделихме се.

-Какво? Защо? Кога?

-Преди месец. - отвърнах замислена. Матю е в живота ми от по-малко от месец  и преобърна всичко. Защо никой не знае къде е? Дали е с друга сега?

-Миличка не плачи! - каза мама и избърса лицето ми. Не бях усетила, че плача. - Какво стана с вас?

-И-изневери ми. - Не знам дали това е лъжа или истина, но най-малко искам да мисля за Наш, сега.

-Какъв глупак! Но защо го направи? Вие бяхте толкова щастливи заедно. - започвам да чувствам вина. Ако аз не бях приела офертата да съм гадже с Матю, сега може би нямаше да се чувствам толкова разбита.

-Мамо, моля те нека не говорим за това сега. - изплаках тихо. Можеше всичко да бъде различно, защо дори не остана до сутринта с мен. Чувствам се толкова зле. Сякаш спа с мен, защото нямаше какво да прави и сега ме забрави. Но Матю трябваше да се появи все някога. Крие ли се? Не може да се крие вечно.

-Разкажи ми за медения месец. Как мина? - смених темата за да не заподозрее нещо.

-Добре. Беше прекрасно. Рафа ме прави истински щастлива, Грейс.

-Радвам се за теб, мамо. Заслужаваш го след всичко, което преживя заради онзи мъж.

-Той ти е баща, Грейс..

-Беше, мамо. Преди. Той отдавна не е част от живота ми. Заради него изгубихме толкова много неща. Нека поне от тук нататък забравим за него. Искам да си щастлива както си сега.

-И аз искам същото нещо за теб скъпа. - каза и целуна челото ми. - Искам да ти кажа нещо, но не знам как... Миличка... Аз и Рафа ще ставаме родители.