STEPBROTHER

27

Отворих вратата на автомобила, но намерих само хаос. Възглавницата и одеалото бяха разпиляни в различни посоки, а якето на Матю на практика  бе в багажника. Наведох се и потърсих нещото, което му бях оставила. Листа все още бе там. Дали го е прочел? Намачках го и щях да го изхвърля. Не мога да повярвам, че щях да му разкажа всичко. На човек, на когото му е безразлично.

Тъкмо се изправих, когато забелязах Матю да стои срещу мен. Пъхнах бележката в задният си джоб и затворих вратата.

-Къде беше?

-Няма да ти давам отчет. - каза, игнорирайки болката в очите ми. Подмина ме и влезе в къщичката. Последвах го, но забелязах какво носеше. Ходил е за алкохол? В едната  си ръка държеше полуизпита бутилка, а в другата нова.

-Пиян ли си?-попитах учудена.

-Не достатъчно. - отвърна, сядайки на пода срещу мен. В продължение на няколко минути го наблюдавах, докато надигаше бутилката, отпивайки големи глътки. Поглеждаше ме винаги преди да я допре до устните си. Ядосвах се на глупавото чувство за вина. Исках да му кажа, че няма правото да ми се сърди или ядосва тъй като той е причината за всичко, но нямах смелост. Изправих се от мястото си и отидох до него. Седнах точно срещу него и взех новата бутилка от другата му ръка. Отворих я и изпих малко количество. Течността изгаря гърлото ми, карайки ме да притворя очи. Колкото повече време минаваше, толкова повече смелост набирах. - Не ми харесва, че пиеш. - сподели, карайки ме да се усмихна леко.

-Пука ли ти?!

-Не, но този път ти ще ходиш до магазина. - отвърна и погледна из зад мен. Това ли е?! Притеснява се, че ще му изпия отровата?

-Нека да играем на игра! Който пръв откаже да отговори губи! - започна, привличайки вниманието ми. - Ако загубя ще се разкарам от живота ти, но ако спечеля...

-Ако спечелиш, аз ще го направя? - казах несигурно. Той кимна отрицателно и ми обясни правилата. Задаваме въпрос един на друг и всеки отговаря. Ако някой откаже да отговори пие. Ако откаже отново, но течността в шишето е свършила- губи.

-Добре, аз съм първи! - каза и ме погледна. Очите му бяха червени и влажни. Устните розови и подути. -Какво чувстваш към мен?
-наблюдавах го известно време, а след това погледнах на другата страна. Не мога да си призная всичко. Все още не съм чак толкова смела. И пияна. Взех бутилката и отпих. Беше мой ред да задам въпрос.

-Някога чувствал ли си нещо истинско към мен? - попитах, а той взе бутилката от ръката ми и отпи.

-Защо не отговори на въпроса ми? - попитах, а той се засмя.

-Не е твой ред, Грейс! - каза, игнорирайки въпроса ми. - Някога питала ли си се... Дали наистина те харесвам?

-Да...Защо заряза Мадисън...? - попитах несигурно. Определено ми трябваше малко за да заплача. Единственото от което се боях, бе да не каже,, защото си твърде глупава да повярваш".

-Заради  теб. - отвърна просто. Погледна ме в очите и зададе въпросът си.

-Чукала ли си се с Наш?!-попита, карайки ме да остана с отворена коса. Може и да съм спала с Наш, но това нямаше никакво значение. Матю не го интересува. Взех шишето от ръката му и отпих.

-Чукал ли си Мадисън?! - отвърнах на огъня с огън.

-Да. - отвърна. -Колко пъти ми изневери с онова копеле, докато бяхме гаджета.

-Ние не бяхме истински гаджета, Матю... - Той ме прекъсна.

-Отговори ми на въпроса! - повиши тона си рязко.

-Н-не съм. - отвърнах тихо. Дори пияна все още ме боли сърцето. Мисли, че бих го направила.

-Не е в правилата да лъжеш.

-Нали за това са правилата? За да се нарушават.

-Ти си добро момиче, Грейс.!

-За това не ги нарушавам.

-Искаш да кажеш, че не ме лъжеш?-попита и се изправи на колене, гледайки ме отгоре.

-Точно така! - побързах да отговаря, изправяйки се на колене като него. В този момент отново бяхме един срещу друг. Очи в очи, болка срещу омраза. Любов срещу страх. Дистанцията между телата ни бе прекалено голяма за да си и кажем всичко. За това слях устните ни. Може би утре ще съжалявам, но сега ще живея за утре. Ще живея за да съжалявам, както правя цял живот....