Понякога ми се искаше да премахна усмивката му,а понякога търсех своята в неговата. Понякога ме дразнеше, но понякога ме разсмиваше. Постави много граници в живота ми, но ми показа колко от тях мога да премина. Научи ме да действам не с умът, а със...
Нямах особено голям избор. Или трябваше да приема или да откажа, застрашавайки връзката си с Наш. Въпреки всичко трябва да обсъдя това с него. Повиках го в къщи, за да му кажа.
-Грейс, какво е толкова важно?
-Наш, разбирам, че това което ще ти кажа може да те ядоса, но моля те първо изслушай всичко преди да говориш..
-Просто го кажи...
-Станах гадже с Матю... Фалшиви гаджета. Само за пред другите.-изстрелях набързо.
-Какво? Какво?! Ти с всичкия ли си, Грейс? Как ще станеш гадже с него? Ами аз, късаш ли с мен?
-Не, не късам с теб! Казах ти, че е само за пред другите.
-Няма да го правиш! Ако поне малко ме уважаваш като твое гадже няма да го правиш! - каза, наблягайки на "твое".
-Наш много добре знаеш, че тук не става въпрос за чувствата ми към теб. Те са си същите! Но ако не се направя на негово гадже, ще каже на всички за нас... Не искам всички да обсъждат, че съм най-лошия ти избор или че си зарязал Мадисън заради мен. Ще бъде само временно, а след това всичко ще си бъде по старо му. Моля те, Наш.
-Не искам винаги да се крием. Но ако това ще те направи щастлива аз съм безсилен. Не искам да се влюбиш в него както преди...
-Няма... Обещавам. - отвърнах и го целунах. След като Наш си тръгна, започнах да се преобличам тъкмо свалих панталоните си и вратата на стаята ми се отвори. Добре, явно докато Матю живее тук ще трябва да се заключвам. Вдигнах панталоните си от пода в опита да се закрия , но вече беше късно. Матю ме гледаше така сякаш щеше да ме изяде.
-Очите са ми тук, Еспиноса! - казах раздразнено.
-Извинявай, скъпа.
-Не ме наричай така! Излез от стаята ми ако обичаш, не виждаш ли, че се преобличам.!
-Какво толкова? Гадже си ми така или иначе щях да те видя така някой ден. - намигна ми той.
-Спри да мечтаеш и слез на земята, ако някога изобщо ме видиш така това ще бъде в най-големия ми кошмар!
-Тогава сладки сънища, Грейси!-каза и напусна стаята ми. Толкова бързо? Това е нов рекорд за Матю. Но защо изобщо дойде? Едва ли е стоял пред вратата ми, наблюдавайки през ключалката за да разбере кога ще се преобличам,но това е Матю все пак.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
