STEPBROTHER

18

Когато се събудих бях в стаята на Матю изпаднах в шок, когато погледнах към тялото си. Бях облечена единствено с тениската на Матю, докато той спеше сладко сгушен в мен. Опитах се да се измъкна без да го събудя и успях. Още щом стъпих на краката си всичко ми се завъртя, а главата ми бе пронизана от силно главоболие. Изпсувах тихо и отидох в стаята си.

Взех си душ и опитах да се приведа в нормален вид. Приличах на западнала наркоманка. Когато заприличах на себе си, се върнах в стаята си. Докато вадех нови дрехи от гардеробът си, мрънкайки заради силното главоболие, нещо прикова вниманието ми. Върху нощното ми шкафче имаше хапче и бележка.

"Ще те накара да се чувстваш по-добре"-Мат.

Усмихнах се на жеста му. Поне на него му пукаше за мен. Кой знае колко неудобно му е било да ме влачи пияна покрай приятелите си. Най-вероятно, когато се събуди ще дойде в стаята ми, ще скъса с мен. От една страна това ми звучи добре, но от друга ме е страх. Когато ме зареже ще остана сама. Нямам си никого. Изпих хапчето и точно щях да премахна кърпата си, когато вратата се отвори. Закрих се добре и го погледнах намръщено.

-Добро утро, сестричке.! Взела си душ и не си ме повикала? Сърдит съм ти. - каза шеговито, карайки ме да извъртя очи.

-Какво има? - попитах го, за да разбера причината да е в стаята ми сега.

-Усетих липсата на горещото ти тяло и аромата ти и реших да те потърся. - намигна ми, облизвайки устни. Добре, потръпнах.

-И-излез... Моля. - помолих учтиво, чакайки да напусне. Огледа ме и изпсува тихо, излизайки точно щеше да затвори вратата ми, когато го спрях.

-Матю, благодаря!

-За какво? - попита объркан.

-Че не ме заряза пияна и ме доведе в къщи. Съжалявам ако съм те изложила, наистина не исках да става така. - сведох глава виновно, чакайки да ми се разкрещи или разсмее,но той не го направи.

-Защо съжаляваш, не си направила нищо! Какъв мъж щях да съм ако бях оставил беззащитното си гадже само и пияно. Какво можеше да ти се случи, докато не бях покрай теб, ме плаши! Повече не прави така! - каза сериозно, след което се усмихна. Отвърнах на усмивката му и го прегърнах,а той ме притисна силно към себе си.

-Не ти ли е горещо? За какво ти е да се обличаш? Така си добре. - усещах дразнещата му усмивка. Отдръпнах се от него, хващайки здраво кърпата си.

-Събуди се вече, Матю! А сега вън за да се облека!

-Всъщност пияната Грейси е доста по-забавна. Трябва да го повторим някой път! - намигна и излезе от стаята ми. Дори не искам да знам какво съм правила.