STEPBROTHER

50

Исках това да е някакъв кошмар. Да не бях срещала Матю преди години, да не ми бе доведен брат.
Но уви реалността винаги бе такава.

-Не мога да повярвам, че се опита да те изнасили!? Добре, че успях да се върна на време...

-Наш, моля те, млъкни. - казах тихо, опитвайки се да спра да мисля за това. - Той беше пиян и вероятно не знаеше какво прави.

-Защитаваш ли го!? - извика, невярващо.

-Не го защитавам...

-И не би могла! Това, че беше пиян като кирка, не оправдава действията му, Грейс!

-Знам.-сведох глава виновно. В момента всичко беше пълна каша. Не трябваше да се връщам тук.

-Съжалявам. Не исках да ти викам. - каза, сядайки до мен върху леглото. Погали лицето ми и избърса стеклите се сълзи. Все още аз самата не мога да проумея, какво точно се случи. Нима Матю наистина щеше да го направи?

-Искам да се приберем.

-Не разваляй отношенията с майка си, заради онзи боклук, Грейс. Ако толкова желаеш, ще се приберем още днес, но не искам да разстроиш майка си или Майк. Все пак той искаше толкова много да се срещне с баба си.

-Прав си, но.... Как ще го погледна? Как ще бъда в една къща с него, докато знам в какво се е превърнал?

-Аз съм тук, скъпа. - каза, прегръщайки ме. Имах чувството, че с годините Наш и Матю си размениха местата. Преди Матю ме утешаваше, след раздялата, а сега Наш заема толкова важно място в живота ми. Изморих се от тези игрички. Защо живота трябва да е толкова труден?

-Къде е Майк?

-При баба си... - отвърна и ми подаде ръката си, протегнах своята, хващайки неговата и се запътихме към стълбите. Когато слязох долу Наш отиде на двора, а аз се запътих към кухнята. Преди да вляза чух гласове.

-Аз съм твой много близък човек, Майк.

-Как се казваш? - пулсът ми се ускори, когато чух гласът на ангелчето си.

-Казвам се Матю, но можеш да ме наричаш Мат... Или татко. - замръзнах, цялото ми тяло се скова. Не мога да повярвам, че той го направи. Каза му!

-Татко? Но аз вече си имам татко.

-Да, но аз съм истинският ти баща, Майк. - влязох веднага в кухнята, заварвайки Матю, прегръщащ синът ми.

-Майк върви при баща си.!

-Мамо, той ми каза, че...

-Върви при баща си веднага! - накарах го. Бях бясна, меко казано, и изплашена. - Какво си мислиш, че правиш, Матю!? - развиках му се, веднага щом Майк напусна кухнята.

-Казах ти, че ще си върна синът, направих го! Сега е твой ред! Върни се при мен, Грейси! Ще бъдем щастливи, като едно семейство. Само аз, ти и Майки!

-Не мислиш ли, че е малко късно за да се завръщаш в живота ми?! - извиках раздразнена.

-Ядосана си за вчера вечерта, знам, но аз нямах вина! Бях пиян, но обещавам....Ще се променя, Грейси! Заради теб! Ще стана по-добър човек, просто се върни при мен! Обещавам, че повече няма да ти напомням за грешките, които направи и миналото....

-Замълчи, по дяволите! - извиках, опитвайки се да спра думите, които щяха да излязат от устата му, но вместо това той ме целуна. Една проста целувка? Или целувка, връщаща ме в миналото, напомняща ми за преди и такъв какъвто беше той тогава. Моят Матю...