STEPBROTHER

17

Гледката към двамата "влюбени" бе засечена от сервитьора, който остави питиета на всички, включително и на мен. Не смятах да пия, но след това, което видях гърлото ми пресъхна, а очите ми започнаха да сълзят. Никога до сега не съм близвала алкохол и не смятах. До сега. Надигнах чашата и я изпих на екс, гледайки към онези двамата. Не знам колко чаши, още ги сполетя същата съдба, но вече усещах живота в тялото си.

-Казах ти, че това лайно не те заслужава! - извика Матю до ухото ми. Погледнах към него и без да мисля го целунах. Матю отвърна на целувката ми и започна да я задълбочава, премествайки ме в скута му. Чувах виковете на приятелите му и подсвиркванията им. След известно време се отдръпнах от него. Усмихнах му се невинно и станах от скута му, отивайки да танцувам.

Чувствах се пълна с енергия, но същевременно и замяна. Дали се напих? Със сигурност! Пука ли ми? Не, не ми. Започнах да движа тялото си с мелодията. Енергията, която копнееше да я изразходвам ме изтощаваше бавно, докато накрая всичко стана мъгливо. Не виждах ясно, а тялото ми започна да се отпуска. Спи ми се. Усещах ръцете на някого по тялото си, накрая просто се отпуснах в ръцете му...

Чувах глас, но беше далечен, а след това усетих нещо мокро по лицето си. Очите ми започнаха да се отварят и в първия момент всичко бе неясно. Когато зрението ми се нормализира видях себе си. Изглежда ужасно. И малкото грим, който си бях сложила сега се разтичаше по лицето ми. Роклята, с която бях беше намокрена на места, а краката ме боляха ужасно. Не знам какво ме държи права сега, защото едва усещах тялото си. Чувствах се изморена. Тогава видях лицето на Матю в огледалото. Точно зад моя образ. Държеше ме и се опитваше да изтрие разтеклия се грим от лицето ми.

-Всичко ще бъде наред, чу ли? - повтаряше ми ток. Кимнах макар да знаех, че лъже. Нищо няма да бъде наред. Наш нямаше да се върне. Той нямаше да изчезне от живота ми, а аз нямаше да спра, да се влюбвам в него, отново и отново...