STEPBROTHER

13

-Хей. - Чух гласът на Мат и изтрих лицето си. - Какво е станало?

-Нищо. -излъгах го.

-Не можеш да плачеш заради нищо.

-Какво искаш, Матю? Да ти кажа защо плача? За да ми се подиграваш ли? Не мисля, че те интересува, тъй като ти си виновен за това!

-Аз? Какво пак съм направил!? - попита объркан.

-Ако не ме беше изнудил, аз нямаше да съм в такова положение и Наш нямаше да скъса с мен! Но теб не те интересува, нали? За теб е важно само как си ти! - отново се разплаках. Защо изобщо му обяснявам? Той много добре знаеше, че ще стане така.

-Не знаех, че идиота е скъсал с теб. Всъщност го очакввах... Съжалявам. - каза той, придържайки ме в прегръдка. Не го исках. Не искам да го усещам до мен по онзи глупав начин.

-Нямаш ли сърце Матю? Върви си, остави ме сама... - изплаках тихо.

-Разликата между него и мен е, че аз не бих изоставил гаджето си.

-Аз не съм ти гадже, помниш ли? Аз съм ти доведена сестра!

-В момента не ми се спори. Опитай се да поспиш.

-Не искам да спя! Не разбираш ли, разбиха ми сърцето! - оплаках се, а той само ме отдръпна от себе си и постави глава на гърдите ми. Какво, по дяволите, прави той?

-Чувам го, не изглежда развалено. - отбеляза, карайки ме да се усмихна.Наистина знае как да ме разсее. Или просто е твърде глупав за да осъзнае какво говори. Май е второто,но точно сега искам да мисля, че някой го е грижа за мен и ще избера първата опция.

-Ти си глупчо, Матю. - казах все още, усмихвайки се. Изглеждах ужасно. И малкото грим, който носех се стичаше по лицето ми, а аз не се притеснявах той да ме види така, просто се смях, макар сълзите да продължаваха да се стичат. Той ме гледаше сериозно известно време, след което се усмихна и отново ме придърпа в прегръдките си.

-Той не те заслужаваше, Грейси. Кое момче би изоставило момичето си, защото то мисли за доброто на тяхната връзка. Глупаво е!

-Не съм ти казала защо скъса с мен..

-Знам, аз подслушвах. - отвърна той. - Но това сега не е важно. Важното е да върнем усмивката ти. Какво ти се прави, Грейси? Да си пуснем филм?

-Не ми е до това сега, Матю. Не може ли просто да стоим така без да ме разпитваш и дразниш?

-Може да опитам. - отвърна, притискайки ме по-близо до себе си. Изкарваше ми въздуха, но ми беше добре в прегръдките му. Той знаеше как да ме накара да забравя за всичко и всички...