Понякога ми се искаше да премахна усмивката му,а понякога търсех своята в неговата. Понякога ме дразнеше, но понякога ме разсмиваше. Постави много граници в живота ми, но ми показа колко от тях мога да премина. Научи ме да действам не с умът, а със...
Разбита. Отново се чувствах така и отново Матю беше виновен. Каква глупачка съм била да си миля, че е възможно той да се влюби в мен.
Искал е отново да ме нарани. Но този път всичко беше по-различно. Не беше детска любов. Аз се влюбих. Влюбих се в шибано-дразнещата му усмивка, в дълбоките му искрени очи и грижовният му характер. И изведнъж всичко се оказа просто роля. Поредната шега.
Сякаш всичко е една глупава шега. Всъщност Най-вероятно е. Как изобщо се хванах на лъжите му? Скъса със Мадисън, а след това веднага му се нахвърлих. Зарязах Наш заради онзи идиот. Сълзите продължаваха да се стичат от очите ми, а аз вече едва си поемах въздух от хлипане.
Наш беше прав. Матю отново иска да ме злепостави, не ме харесва и няма нужда от мен. Всичко е било само за да се забавлява с мен. Целувките, усмивките, утехата която получих. Всичко е било за забавление. Забавлявалиса се, докато аз съм летяла в облаците от чувството, че чувствата ни са били взаимни. Матю ме караше да се чувствам истински жива и обичана. А сега ме кара да плача, точно както преди.
-Защо? - повтарях си тихо, надигайки бутилката към устните си. Отпих още една глътка за изгубеното ми доверие и още една за разбитото ми сърце и още. Вече не различавах нищо пред себе си, но все още го помня. Мразя те, Матю. Защо изобщо очите ми плачат за него? Защо сърцето ме боли заради него? Защо съм такава глупачка? Защо се влюбих в него? И защо дори след това днес все още искам той да дойде и да ме прегърне да ме отведе от тук..?
Чух затръшването на входната врата и се опитах да се изправя от земята. Знаех, че е той. Когато най-накрая успях да стана тръгнах към вратата. Не искам да бъда сама с него в къщата. По-добре на улицата от колкото това. Излизайки от кухнята нещо ме блъсна и събори на земята. Не знам дали от удара или от количеството алкохол, което изпих, но се замаях. Някой ми помогна да се изправя. Беше Матю,усещах неговият аромат, този допир беше неговия. Отдръпнах се от него и излязох от вратата. Чувствах се сякаш всеки момент ще повърна. Чувах виковете му и това ме стимулира да се отдалеча възможно на най-голямо разстояние от него. Не виждах нищо пред себе си. Изведнъж тялото ми изтръпна. Не усещах нищо. Мъглата пред мен се превърна в черна яма...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
