STEPBROTHER

26

"Преди години ме покани на среща. Или поне аз така си мислех. Щяхме да отидем на кино и да гледаме някакъв филм. Повярвах ти.
Отидох на мястото, но теб те нямаше. Чаках три часа, надявайки се да не си ме забравил. Всъщност, в сравнение с истината, щеше да е по-добре да ме бе забравил.
Тъкмо щях да си тръгна, когато започна да вали дъжд. Нямах с какво да се прибера за това реших да почакам докато дъждът отмине. Беше грешка. Видях те с Мадисън. Тя държеше пуканки в едната си ръка, а другата я бе обвила около твоята. Ти се смееше на нещо, което тя е казала, показвайки ѝ че е забавна. Мислех, че аз не съм разбрала нещо или не си ме поканил, а ми се е причуло. Отново сгреших.
Колкото и наранена да бях, на следващият ден, когато влязох в гимназията всички ми се присмиваха. Нямах си и на идея за какво, но не им обърнах внимание, тъй като Мадисън ме обиждаше и пускаше лъжи за мен от месеци. Видях те застанал до шкафчето си с приятелите ти. Реших да се правя, че нищо не се е случило и не съм ви видяла. Сякаш не съм чакала с часове за да те видя. Просто се опитах да те подмина. Тогава един от приятелите ти ме попита как мина срещата на висок глас, карайки всички да погледнат към нас. Направих се на глупава и също отговорих с въпрос, питайки за какво става дума. Ти извади телефона от джоба на черното си яке и  насочи екрана срещу мен. Сковах се в мига, в който видях себе си, в киното. След това показа още една снимка, на която плача докато ти целуваше Мадисън...
В този ден те намразих, Матю. Мразех те за това, че се подигра така с чувствата ми. Беше ми трудно да излизам цяла седмица, защото се страхувах да те видя някъде с Мадисън. Не исках никой да ми напомня за игричката ти, която остави следи по душата ми. Мина известно време и ти и Мадисън станахте гаджета. Ти започна да ме дразниш, а тя продължи със задачата си да съсипва всичко хубаво в живота ми. Тя знаеше, че те харесвам, нямам представа как е научила, но бе факт че знаеше. За това го направи. Защото искаше аз да страдам, а какъв по-хубав начин да ме нарани от това?
Минаха години, през които страдах заради теб. Тогава се появи Наш, който ме покани на среща и след около 6 месеца станахме гаджета. Положи доста труд за да спечели доверието ми и да ме извади от ямата, в която ти ме вкара. И най-накрая се появи и ти, съсипвайки всичко, което постигнах благодарение на труда, който хвърлих да те забравя.
Ти се държеше толкова мило. Започнах да се чувствам специална само около теб и думите, които изричаше. Накара ме да повярвам, че отговаряш на чувства, които мислех за забравени. И изведнъж като удар ти отново ми се подигра. Отново ме нарани. Но този път не мразех теб, толкова колкото себе си. Мразех се за това, че всеки път влюбената глупачка в мен ти вярваше, за чувствата, които не успях да загубя. Мразех се, че ти позволих да го направиш... "

Пъхнах листа, в които изразих всичко, което криех от него, между одеалото и възглавницата и излязох. Когато отидох до колата, почуках на вратата и зачаках Матю да отвори. Когато го направи му ги подадох и се върнах в къщичката. Съжалявам, че ми отне толкова много време за да му разкрия всичко. Изгубих си ценното време за хора, на които им е все едно дали дишам....