Понякога ми се искаше да премахна усмивката му,а понякога търсех своята в неговата. Понякога ме дразнеше, но понякога ме разсмиваше. Постави много граници в живота ми, но ми показа колко от тях мога да премина. Научи ме да действам не с умът, а със...
Веднага щом ме изписаха от болницата Матю взе багажа ми и тръгнахме към някакво място. Не сме си казвали нищо. Сякаш не аз, а той бе наранен, обиден и ядосан.
Но няма да допусна да си играе с мен отново. Ако той е решил да се прави на жертва, аз няма да кажа нищо. Нека да се сърди и ядосва колкото си и поиска. Аз няма да му простя, падайки в коленете му. Той знае колко ме нарани с действията си. Само това ми остана да се прави на жертва.
През целият път отново нищо не каза. Докато пътувахме изведнъж колата спря.
-Какво става? - попитах макар да знаех, че ще остана без отговор. Той излезе от колата и отвори капака, проверявайки нещо. Мина поне половин час, когато най-накрая се ядосах и излязох от колата. С малко усилия успях да стигна до него и да разбера какво прави.-Всичко наред ли е? Въпреки отправеният към него въпрос той не ми отговори, отново. Ядосах се. - Хей, на теб говоря!
-Всичко е наред, Грейс! Спряхме за да си почине колата! - извика ми той. Нарече ме Грейс?
-Слушай какво, задник такъв! Аз нямам никаква вина, че колата се развали!
-О, стига! Не говориш сериозно! - извика ми отново.
-Матю, изобщо не те разбирам! Защо ми крещиш като вината за всичко е само твоя! Ти си виновен да сме в това положение и го знаеш, но продължаваш да ми прехвърляш вината! Какво съм ти направила?! Първо ме нарани, а след това... - бях прекъсната от целувката му,а аз глупачката инстинктивно му отвърнах. Когато се осъзнах го изблъсках от себе си,колкото можах.-Какво правиш, по дяволите!? - Не издържах и се разкрещях.
-Спокойно, не значи нищо! Исках да те накарам да млъкнеш! - каза грубо. Тъкмо щях да кажа нещо, но той отново ме прекъсна. - Просто млъкни, Грейс! Забрави ли какво си говорехме онзи ден!? Не си говорим, нека така да си и остане! Достатъчно се наранихме! - каза, тряскайки капака на колата. Изкара телефона от джоба си и се отдалечи от мен за да говори с някого. Аз стоях така и го наблюдавах. Не бях сигурна в много неща, но в едно съм убедена, че е така. Не ние се нараняваме. Той наранява всички!...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
