Понякога ми се искаше да премахна усмивката му,а понякога търсех своята в неговата. Понякога ме дразнеше, но понякога ме разсмиваше. Постави много граници в живота ми, но ми показа колко от тях мога да премина. Научи ме да действам не с умът, а със...
Събудих се от някакви гласове. Цялото ми тяло бе изтръпнало, а когато се опитах да го раздвижа усетих силна болка. Опитах се да отворя очите си, но сякаш те отказаха да ми се подчинят.
-Лекарите казаха, че ще се събуди след малко. Успокой се, татко. Тя е добре.
-Дано да е така, защото в противен случай ти ще пострадаш Матю! Казах ли ти да се грижиш за нея и да не я изпускаш от поглед?!
-Да.
-И въпреки това не го направи!-виковете на Рафаел огласяха цялата стая, а очите ми най-накрая успяха да изпълнят командата ми и да се отворят.
-Спокойно, виж събуди се! Скъпата Грейси е будна! - извика и ми подаде телефонът си. Опитах се да протегна ръката си, но усетих ужасно силна болка. Когато погледнах към дясната си ръка останах изненадана да я видя с гипс.
-Какво е станало? - попитах тихо.
-Аз бих искал да науча същото! - обади се гласът на Рафа. - Грейс, скъпа добре ли си?
-Да. - излъгах. Наблюдавах Матю, който дори не погледна към мен докато държеше телефона си. На екрана се виждаше Рафа, който се оглеждаше притеснено.- Къде е майка ми?
-В банята. Не съм ѝ казал нищо, но спокойно веднага ще се приберем и... - прекъснах го.
-Не! Не се прибирайте! Това е вашият меден месец, а на мен ми няма нищо! Няма причина да се връщате.
-Грейс, разбирам че не искаш да разваляш почивката ни, но здравето ти е по-важно, а дори аз да реша да останем майка ти ще е твърдо против щом научи.
-Науча какво? - чу се гласът на мама. - О, боже, Грейс! Какво се е случило с теб!? - изкрещя щом ме видя на екрана.
-Всичко е наред, мамо. Стана малък инцидент...
-Матю я е оставил навън и сама вечер!
-Защо за всичко търсиш вината в мен?! Не е моя работа да я наглеждам по цял ден! Не съм ѝ детегледачка! - извика Матю преди да затвори и излезе от стаята.
След него сестрата влезе за да смени превръзката на кракът ми. Имах малка рана, вероятно от стъкло, започваща от пръста ми до петата. Попитах я кога ще ме изпишат, а тя ми отвърна, веднага щом резултатите ми излязат и бъда стабилна във всякакви стойности. Нямах представа какво каза още, защото бе прекалено сложно за да го разбера.
След петнадесет минути Матю се върна в стаята с табла с храна. Остави я до мен и щеше да излезе, когато телефонът му звънна. Подаде ми го и аз го хванах със здравата си ръка.
-Грейс, мила Матю ще ти обясни къде ще отидете, а ние с Рафа ще ви чакаме там. Моля те извини му се от мое име. Рафа говореше малко прибързано.
-Добре. - отвърнах и затворих. Няма да му казвам нищо. Рафа беше прав той е виновен. - Къде ще...-не успях да довърша заради грубото му прекъсване.
-Не ти трябва да знаеш! Просто прави това, което прави до сега! Да се правиш на перфектна, съсипвайки живота ми!
-Ти сериозно ли ми говориш!? - извиках след него. - Знаеш ли? Щом ти е толкова неприятно да общуваш с мен, недей! Аз ще продължа да бъда това, което съм и ако не ти харесва... Забрави! Просто се прави, че не ме познаваш!
-Повярвай ми вече го реших!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
