STEPBROTHER

4

Матю не се е заяждал от разговорът ни вчера. Днес сме на училище, а Рафа му каза да ме закара.
Не знам какво щяхме да правим с него в гимназията. Щяхме ли да се държим така, както сега или той щеше да продължи да бъде дразнещото гадже на Мадисън.

Когато слязох от колата му побързах да се отдалеча от него преди някой да ме е видял. Аз определено не искам всички да обсъждат мен, докато относно Матю винаги имаше за какво да говорят. Той беше обекта на внимание в училището, а аз точно обратното. Бях невидима, но не се оплаквах. Харесва ми. Освен моментите, в които Мадисън е около мен. Тя ме кара да се чувствам като нищожество.

Часовете минаваха, а с тях намаляваше и времето в гимназията. Докато се усетя вече беше време да се прибирам. Видях Наш заобиколен от групичката на Мадисън. Исках да отида при онези, които го сваляха и да им покажа, че той е само мой. Исках, но не можех. Никой не знае за връзката ми с Наш. За всички той е един от най-готините типове тук, а какво ще стане ако разберат, че излиза с такава като мен. Още в началото на връзката ни го помолих никой да не разбира за нея. Той разбира се, че се съгласи. И когато покрай него започваха да се събират момичета той винаги търсеше с поглед мен, а след като ме намери ми намигане тайно. Разбира се, след това ми се извиняваше, макар да няма вина. Все пак аз го помолих за дискретност.

Вървях към изхода, докато наблюдавах Наш. Той не отделяше поглед от тях, а на мен дори не ми вдигна телефона щом го търсех. Изведнъж усетих как тялото ми се сблъска с нещо твърдо, а след това как задника ми подпря пода.

-Кой бил тук?! Малката Грейс. - извика, подигравателно Мадисън. Изправих се и понечих да събера учебниците си, но тя постави кракът си върху тях. - Точно така, Грейси! Стой на колене в краката ми!-изтри обувката си в домашното ми за утре и продължи по пътя си да разбива мъжки сърца. Не мога да повярвам, че някога сме били близки. Отново понечих да събера учебниците и бележките си, когато получих помощ. Вдигнах погледа си, забелязвайки русата коса на Матю. Подаде бележките ми и се изправи, подавайки ми ръка.

-Мат, защо стоиш при нея? Идвай с нас! - извика някакво момиче. Явно е от новите приятелки на Мадисън. Изправих се без неговата помощ и погледнах към Наш, който все още не обръщаше внимание на нищо от това, което се случваше. Беше твърде зает да флиртува с една брюнетка. Погледнах към Матю, който все още ме наблюдаваше. Подминах го и си тръгнах,но той ме настигна. Чудесно, точно сега исках някой да ме дразни колко разпуснато е гаджето ми.

-Грейс...-започна, но го прекъснах.

-Остави ме, Матю!

-Нека да те закарам.

-Защо? Защо изобщо ти пука? Върви при Мадисън и се забавлявайте с приятелките ѝ и Наш!

-Стига, Грейс! Качвай се в колата! - Не ми остави друг избор освен да го направя. През целият път мълчахме и точно, когато вече  виждах къщата, той реши да си отвори устата.

-Защо никой не знае за връзката ти с Наш?

-Не искам всички постоянно да ме обсъждат. Не го ли виждаш? Наш е идеала в очите им. Какво ще стане ако разберат, че има връзка с мен? Ще започнат да пускат клюки и да сипят обиди за мен.

-Така по-добре ли е? Никой да не знае за вас и всички да го свалят пред очите ти. Дори, когато повдигнах темата днес...

-Какво си направил? - попитах невярващо.

-Попитах за Наш и гаджето му, а те ми отвърнах, че не знаят нищо.

-Така е по-добре и нека да си остане така, Матю! - казах и слязох от колата му. Не знам дали да му имам доверие. Все пак това е Матю, а неговата цел винаги е била да ме разочарова и натъжи по какъвто и да е било начин. Още от самото начало.