STEPBROTHER

52- The End...

И така, както всяка любовна история, тази също намери своят край. С годините Майк растеше и ставаше все по-голям, а ние с Матю също пораснахме много за тези години. Той идваше всяка седмица за да прекарва време с Майк. Майк беше много щастлив, когато е с баща си. Аз и Наш си имаме малко момиченце,което радва всички ни, особено Майк, който заявява че ще бъде най-добрият батко.

Аз и Матю се опитвахме да поддържаме приятелски отношения, колкото и да ни беше трудно. Няколко пъти се целунахме, но това си остана между нас. Той наистина много се промени,но вече беше твърде късно за да сме заедно. Понякога се чудя защо чакаше да ме загуби за да се промени. Но така и не намирах отговор.

Днес Матю отново е тук за да се види с Майк. Играеха си с някакви колички в хола, докато аз преобличах Сара. Тя плачеше доста силно, вероятно ѝ липсваше баща ѝ. Наш работи много. Постоянно е извън страната или в командировки, но когато е тук прекарва доста време с нас. Щастлива съм, няма да лъжа, но когато се замисля, че всичко можеше да е различно нещо в мен трепва. Обичам Матю, но е твърде късно за това. Той изгуби шанса си.

-Мамо, гладен съм. - извика Майк, прегръщайки краката ми. Майк беше гладен, а бебчето в ръцете ми не спираше да плаче. Понякога ми идваше напрегнато, но трябваше да се примиря. Това бе изборът ми.

-Грейси, имаш ли нужда от помощ? - попита Матю, наблюдавайки създалата се ситуация от вратата.

-Не бих отказала. - усмихнах се, а той влезе и взе Сара от ръцете ми. Прегърна я, опитвайки се да я утеши. Отидох да приготвя нещо за хапване и когато бях готова отидох в стаята при Матю, намирайки него, Сара и Майк заспали, прегърнати. Усмихнах се и ги завих с одеало. Щях да изляза от стаята за да не ги събудя, но тогава някой хвана ръката ми. Беше Матю, изправи се внимателно, стараейки се да не ги събуди, а след това застана до мен и ми се усмихна. Отвърнах на усмивката му, а той хвана лицето ми и започна да се приближава. Целуна ме. Исках да се отдръпна, но както винаги не можех, не исках. Когато се отдръпнахме го погледнах тъжно. Защо толкова се забави, Матю? Защо не положи тези усилия по-рано?

-Искам да бъда с теб толкова много. Тези целувки и прегръдки.... Знам, че не трябва, но само това мога да имам от теб. Не ме спирай, макар да не можеш. Ти си като въздуха, толкова необходима, но понякога не можем да дишаме, не можем да си поемем въздух. Не ми отнемай въздуха, Грейс, остани до мен макар да бъдеш с друг. Не бягай от мен, не ме убивай.

-Матю...

-Да, знам. Приех факта, че не можем да бъдем заедно. Но няма да приема факта, че ще те загубя завинаги някой ден. - каза и отново сля устните ни. Аз също не искам да приема този факт, но уви реалността беше такава. Поехме в различни посоки и съсипахме връзката по между ни, удоволетворявайки желанието да бъдем сигурни в ръцете на някого, когото не обичаме по същия начин. Искахме сигурност пред любов. И дори да бяхме нещастни това беше нашето решение. Ще продължим, това на което сложихме края, защото в противен случай ще се изгубим,а аз не искам това, нито той.

                        ..... Край....