Понякога ми се искаше да премахна усмивката му,а понякога търсех своята в неговата. Понякога ме дразнеше, но понякога ме разсмиваше. Постави много граници в живота ми, но ми показа колко от тях мога да премина. Научи ме да действам не с умът, а със...
След невероятната гледка, която се откри пред нас Ашли скъса с Матю, а той се затвори в стаята си. Да си призная стана ми гадно за доведения ми брат, но и се радвам, че онази го разкара. Надявам се Джак да я държи на страна от Матю. Не, че ревнувам или го искам само за себе си. Просто така...
На следващият ден къщата беше тиха. Нямах желание да стана от леглото си заради ужасното чувство, което изпитвах. Наблюдавах тавана, мислейки си за този ден и какво се случи преди години. Изведнъж леглото се размърда и Матю седна до мен. Дори не бях забелязала, кога е влязъл в стаята ми. Не казваше нищо, а само ме наблюдаваше.
-Добре ли си? - попита ме, нарушавайки тишината по между ни.
-Опитвам се да ти помогна, Грейс! Просто ми кажи какво ти е, за да знам как да постъпя.! - раздразни се той.
-Няма какво да направиш. - повдигнах рамене.
-Грейси, искам да ти помогна. - увери ме той, подканвайки ме да му споделя.
-.. Днес щеше да стане на три. - казах тихо.
-Кой?
-Детенцето ми... Макар вече да не е моето детенце. И отново причината си ти.
-Знаеш, че съжалявам, но и ти имаш вина.! Ако ми беше казала за детето, може би...
-Какво " може би", Матю? Какво щеше да направиш? Да кажеш, че ти си бащата? Или да се застъпиш за детето?
-... Бих го направил.
-Не ти вярвам! Ако това, което казваш е истина щеше да признаеш на баща си, че това дете е твое.
-Грейс, не мога да го направя! Не искам да го разочаровам! Цял живот правя едно и също. Винаги аз съм този, който не постига нищо. Разочарованието на семейството винаги бях аз...
-Осъзнаваш ли, че правиш глупости и съсипваш живота ми, само защото ти си егоист! - ядосах се. - Толкова се страхуваш за какъв ще те помисли баща ти или дали ще се разочарова от теб, и не осъзнаваш, че съсипваш моят и не само живот, искайки всичко с твоят да е наред!
-Да, Грейс! Права си, не искам да разочаровам баща си и съм егоист! Но това е минало! Какво искаш да направя?!
-Върни ми го. Върни ми миналото! Върни ми времето, когато ти не беше такъв и те бе грижа за мен. Върни ми детенцето и изгубеното време с него.
-Съжалявам, Грейс, но не съм чак толкова силен.-каза макар да знаеше, че ако положи поне малки усилия ще успее. Иска се желание. Той казваше, че има такова, но това беше само на думи..
-Така си и мислех.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
