STEPBROTHER

16

Когато се събудих Матю го нямаше. Може би така бе по-добре и за двама ни. Не разбирам защо иска точно аз да бъда "гаджето" му.

-Грейси! - извика преди отново да нахлуе в стаята ми. - Приготви се, ще излезем заедно.

-Какво? - правилно ли го чух?

-Ще излезем! - каза по-силно.

-Чух те! Но защо и къде? - попитах макар че щях да откажа.

-Ще излезем за да отпразнуваме рождения ден на Сами. Гаджето ми трябва да е с мен все пак! - каза, усмихвайки се. Извъртях очи и му отказах, но той не спря да ми досажда. Може би след около двадесет и пет минути се примирих за да ме остави на мира.

Опитах да се свържа няколко пъти с Наш, но той не вдигаше, нито отговаряше на съобщенията ми. Може би за него всичко е приключило. Толкова лесно ли му беше да ме остави така? Още помня денят, в който Наш ми стана гадже. Бях навън и се връщах от супермаркета, когато той изскочи от някъде и ми помогна. Започнахме да излизаме и в онзи прекрасен ден ми предложи да бъдем гаджета. Разказах му за най-тъжните моменти в живота си, а той ми обеща да бъде винаги до мен. Да не ме оставя. Къде е сега? Не знам колко време съм мислила за това и преживяванията си с Наш. За начина, по който устните му се докосваха с моите, как когато ме наричаше "Грейси" се усмихваше чаровно. Начина, по който ме дразнеше, разсмива. Матю винаги ще бъде... Матю? Какво? Кога започнах да мисля така за Матю?! Не може да мисля така за него! Защо го сравних с Наш?! Какво ми става?!

Приготвих се и излязох за да търся Матю. Почуках на вратата му, а той извика влез. Влязох вътре, намирайки го седнал до бюрото си и целия в тиксо. Засмях се на измъчената му физиономия и отидох по-близо за да разбера какво точно се опитва да съсипе.

-Мислех, че поне подаръци можеш да подвързваш. - присмях му се.

-Добре, може би не съм най-добрия, но имам много други качества, Грейси. За които ще разбереш някой ден.-намигна ми, а аз го погледнах отвратено.

-Предпочитам да не научавам. - отвърнах му и взех нещото от ръцете му, преди изцяло да го е съсипал. Помогнах му да го опакова, а след това взех подаръка и го изчаках в колата, докато се преоблече. Не се забави много. Бързо пристигнахме в клуба, в който са били приятелите му, и се настанихме. Имаше нещо странно в него. Не спря да ме зяпа и да се усмихва.

-Спри да ме гледаш така! - извиках, близо до ухото му за да ме чуе.

-Лошо ли е, че оглеждам секси гаджето си?- отвърна той.

-Да, защото не съм... - започнах, но той ме прекъсна, целувайки ме. Инстиктивно отвърнах на целувката му, докато той я задълбочаваше все повече и повече.

-Вземете си стая! - извика някой от приятелите му, карайки ме да се отдръпна засрамено от него. Опитвах се да обуздая пеперудите в стомаха си, защото те не трябваше да са там. Всеки мой опит бе неуспешен. Матю продължаваше да ми прави комплименти, да проси целувки и близост между двама ни. Усмивката не слизаше от лицето ми. Поне докато не се обърнах към входа, забелязвайки Наш в компанията на Мадисън, целувайки се. Права бях. Лесно му бе да ме остави...