Понякога ми се искаше да премахна усмивката му,а понякога търсех своята в неговата. Понякога ме дразнеше, но понякога ме разсмиваше. Постави много граници в живота ми, но ми показа колко от тях мога да премина. Научи ме да действам не с умът, а със...
Чаках Наш да се сети за мен. Преди повече от три часа се отказах да му звъня или оставям съобщения. Никога до сега не сме били безконтактни толкова дълго. По принцип винаги след подобни разговори се извиняваме един на друг и го забравяме. Защо сега не е като всеки път? Какво му е по-различното? Дори не знам защо ми е сърдит! Не аз определих той да бъде доведения ми брат. Също така Наш знаеше, че не харесвах Матю както и причината. Не разбирам, защо се ядоса. Почукване на вратата ме извади от мислите за Наш.
-Кара, каза че вечерята е готова. - съобщи ми Матю. Изненадах се, че е той. Обикновено влиза без да чука.
-Не съм гладна. - оправдах се. Точно сега дори не ми се мисли за храна. Дали Наш е с друга сега?
-Хей... - осъзнах, че Матю е все още в стаята ми и възвърнах спокойното си държание, изчаквайки да затвори вратата от външната страна, но факта, че седна на леглото ми ме кара да мисля, че това няма да е скоро. - Още ли мислиш за Гриър?
-Не е твоя работа Матю. - отвърнах раздразнена. Не стига, че всичко е заради него, а на всичко отгоре и идва да ме дразни.
-Виж, Грейси! Искам да знаеш, че можеш да ми споделяш какво те мъчи. Все пак вече сме семейство. - усмихна се. Мразя, когато си признавам, че е прав.
-Наш не ме отразява. Доволен? - признах си.
-Защо? Да не би да ти е ядосан за нещо?
-Нещо такова. - измърморих под носа си.
-Грейси, мисля че вече говорихме по тази тема. Можеш да ми споделиш. - отвърна, усмихвайки се широко. Имам чувството, че ми се подиграва. - Да не би да ти е изневерил и да обвинява теб? Или ти си му изневерила? С кого?
-Не съм му изневерявала! Нито той на мен. - надявам се.
-Тогава защо може да ти е сърдит?
-Защото не му бях казала, че ти си доведения ми брат. - отвърнах му, наблюдавайки реакцията му. Усмивката слезе от лицето му, а очите му потъмняха.
-Проблем ли е за него? - попита студено.
-В-вероятно. - отвърнах. Не ми харесваше този тон. Плаши ме.
-Ами ти? Имаш ли проблем с това? - попита отново. Какво трябваше да му отговоря?
-Не искам да отговарям на този въпрос. Ти вече знаеш отговора.
-Какво те кара да мислиш, че е така?
-Матю, остави ме сама. - помолих го.
-Искам да знам защо ти е толкова неприятно да бъдеш моя доведена сестра!
-Стига, Матю! Какво не разбра?! Няма да ти отговарям! Защо не избягаш както онзи път, а? Просто се махни и ме остави намира с проблемите ми! - извиках му. Той знаеше, но иска отново аз да си спомня, за начина по който се подигра с мен тогава. Жалко, че няма да му дам тази възможност отново...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
