Понякога ми се искаше да премахна усмивката му,а понякога търсех своята в неговата. Понякога ме дразнеше, но понякога ме разсмиваше. Постави много граници в живота ми, но ми показа колко от тях мога да премина. Научи ме да действам не с умът, а със...
Събудих се притисната от тялото на Матю. Матю? Какво прави той в стаята ми? Огледах се и забелязах, че не бях в стаята си. Изведнъж спомените за вчерашната нощ преминаха през съзнанието ми. Опитах се да избутам идиота от себе си.
-Матю! - измърморих, опитвайки се да го събудя, защото не успях да го избутам. - Матю! - продължих с опитите си, докато най-накрая не се обърна на другата страна, освобождавайки тялото ми. Изправих се бързо и погледнах часовникът. Имах време да събудя Наш за да се прибере у тях преди нашите да се събудят.
Когато отидох в стаята си Наш вече го нямаше. Какво? Къде е отишъл? Опитах се да го набера, но телефона му беше изключен. Оставих телефона си и се приготвих за гимназията. Отново Матю щеше да ме закара, но все още не беше излязъл от стаята си. Реших да го проверя, но явно не беше добра идея. Когато отворих стаята му го видях увит с кърпа, докато малки капчици вода капеха от косата му. Затворих бързо вратата и извиках, че ще го чакам в колата му.
Не можеше да стане още по-неловко, но за жалост само аз така си мислех. Още с влизането си в колата, дразнещата усмивка красеше лицето на доведения ми брат.
-Защо ме гледаш така? - попитах изнервена от поредния самодоволен поглед от страна на Матю.
-За нищо. Няма нищо. Исках да те попитам нещо... Помниш ли, когато за пръв път влязох в стаята ти без да почукам... - Не ми харесва на къде върви този разговор. -... Просто се чудех защо ме посъветва да почукам, след като ти не използваш съветите си. - каза и започна да се залива от смях. Не е толкова смешно, когато ти си от другата страна. За мое щастие, преди Матю да беше изръсил още някоя глупост, вече бяхме пристигнали. Слязох от колата му и се заех със задачата да намеря гаджето си.
Намерих го едва в края на деня. За мой късмет беше сам, а коридора празен. Отидох зад него и поставих ръцете си на очите му.
-Мадисън? - останах стаписана от опита му да познае.
-Не позна. - отвърнах, леко натъжена и свалих ръцете си. - Защо да е Мадисън? - попитах. Какво общо има Наш с Мадисън?
-Какво искаш Грейс? Не очаквах да си ти, все пак това е публично място. Също така си мислех, че си прекалено заета да прегръщаш Еспиноса!
-Какво говориш?
-Не се прави на невинна! Видях ви!
-Наш ще ми обясниш ли? Какво си видял!?
-Какво ли? Ти и онзи спахте прегърнати в стаята му!
-Не си мисли такива неща...
- Докато той беше полугол!? Какво очакваш да си помисля?
-Наш, уверявам те, той не ми е никакъв.
-Това обяснява защо беше в леглото му! - отвърна грубо.
-Значи трябваше да остана в една стая с нетрезвото ти и мръснишко състояние!? Ако не се беше появил Матю, щеше да направиш нещо, за което да съжаляваш цял живот! Но не! На теб не ти пука, нали? Ти видя само мен и Матю заспали така! Не те интересува причината да съм там!
-Виж, Грейс! Хората започват да се събират нека да говорим у вас. - каза, след което ме подмина, отивайки при приятелите си.
-Какво правише с нея?-попита го единия от тях.
-Сигурно я е изчукал! Виж, че не знае къде се намира! - отвърна другия. Идиоти! Всички са идиоти! Тръгнах към изхода, където видях Матю и Мадисън да се карат. Не ми пукаше особено, за това просто ги подминах, тръгвайки към в къщи. Докато вървях някаква кола спря до мен. Беше Наш.
-Качвай се. - явно намери време за мен...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
