Докато не пристигнахме в къщи, никой не проговори. Просто седях и се оглеждах в стаята си, без да поглеждам към него.
-Грейс, съжалявам.
-За какво? Че се държа като задник последните няколко дни, не вдигаш на обажданията ми и не отговаряше на съобщенията ми!? Че дойде в къщи пиян в три през нощта, че си помисли, че ти изневерявам с доведения ми брат.?! За кое от всичко това съжаляваш?!
-За всичко, Грейс. Права си да ми се сърдиш, но ме разбери! Не е никак приятно да намериш гаджето си, в стаята на друг, прегърнати и заспали на едно легло.
-Знаеш, че нямах избор. Защо бих спала в една стая с Матю, ако можех да си легна другаде.?
-Знам, разбрах го, но късно. Все пак той е постъпил гадно с теб, преди. Помниш всичко и не ти е лесно да бъдеш покрай него... - прекъснах го.
-Знаеш, че го забравих, нали?
-Него или какво ти причини.?
-Стига, Наш. Опитвам се да не мисля за това, а да се настроя позитивно към доведения си брат. Не ми помагаш.
-Извинявай, Грейс. - усетих ръцете му да се обвиват около мен. Отпуснах се на рамото му и се загледах в снимките на шкафчето си.
-Искам да се изкъпя, ще си вървиш ли? - помолих го, след което целунах нослето му.
-Не ме мотивираш. - оплака се той. Усмихнах се и захапах долната си устна. Явно действието ми го подтикна да ме целуне. Свърза устните ни и започна да задълбочава целувката. Вече бях под него, докато той целуваше корема ми и слизаше надолу, когато вратата се отвори, благодарение на Матю, прекъсвайки ни за втори път.
Завих се с одеалото и го погледнах ядосано.-Толкова бързо ли му прости? - попита невярващо Матю, гледайки объркан към мен.
-Ще се разкараш ли? - извика Наш, закривайки тялото ми със своето. Защо Матю винаги влиза в неподходящ момент?! След "молбата" на гаджето ми Матю затръшна вратата на стаята ми и ни остави насаме.
Точно когато Наш отново щеше да слее устните ни, той отново връхлетя в стаята ми.
Усмихваше се дразнещо и ни наблюдаваше развеселен.-Трябва да използвам тоалетната, може да се забавя! Надявам се да не ви притеснявам. - каза, влизайки в банята. След като затвори вратата на банята Наш продължи с целувките, но аз вече нямах желание.
-Наш, недей. - изстенах, щом усетих устните му малко над стомаха си. - Спри... - опитах се да го избутам и да прекратя действията му. Едва, когато успях да се изправя в седнало положение той спря. - Вече не искам да правим нищо.
-Защо? Той е в банята, нищо няма да чуе.! - каза и понечи да ме целуне, но гласът на Матю го спря.
-Грешиш! Чува се, доста добре при това! - усмихнах се извинително, а той въздъхна разочаровано.
-Мамка му, следващия път сме у нас. - измърмори Наш и се изправи, започвайки да се облича.
-Няма ли да останеш?
-Не мисля, че ще успея да го изтърпя.
-И ти не си цвете, пич! - отвърна Матю, викайки от банята. Засмях се и започнах да се обличам и аз. Наш си тръгна, а точно след това Матю излезе от банята.
-Мислех си,че това ще продължи вечно. Колко време му отнема да се облече? Този да не е някаква принцеса? По принцеси ли си падаш? - попита,а аз се засмях силно. - Не искам да се фукам, но знай, че когато бях малък гледах "Малкото пони." - изтъкна го "без "да се фука. Цялата къща ехтеше от смехът ми. Не мога да спра да се смея, а на него явно не му пречи. Наблюдаваше ме, усмихвайки се. Очаквах да каже още някоя глупост и това не закъсня, разбира се. - Харесвам смехът ти.
Усетих как се изчервявам, за това просто се изправих и влязох в банята. "Харесвам смехът ти", това все още се повтаряше като лента в главата ми. Дали не го казва само защото иска да спра да се смея? Дали го мисли? Какво говоря? Матю не го мисли. Никога не го е мислел. Няма и да го направи...
YOU ARE READING
STEPBROTHER
FanfictionПонякога ми се искаше да премахна усмивката му,а понякога търсех своята в неговата. Понякога ме дразнеше, но понякога ме разсмиваше. Постави много граници в живота ми, но ми показа колко от тях мога да премина. Научи ме да действам не с умът, а със...