Понякога ми се искаше да премахна усмивката му,а понякога търсех своята в неговата. Понякога ме дразнеше, но понякога ме разсмиваше. Постави много граници в живота ми, но ми показа колко от тях мога да премина. Научи ме да действам не с умът, а със...
Останах без думи. Не знам какво точно ѝ е казал Матю, че да ме намрази така, но това не е нормално. Тя иска от мен да стоя далеч от него, защото аз го наранявам!?
След всичко, което се случи Матю ме обвинява, че не съм му казала за детето, а онази, че наранявам Матю.
Наистина се чудя ако детето бе останало при мен и Матю си беше признал, че е бащата, дали всичко щеше да е различно? Но как щеше да научи? Той не искаше да се свърже с мен. Не искаше да има нищо общо с мен и така докато минат четири години.
Защо бях толкова глупава да говоря с него.? Защо изобщо се влюбих в него?! Глупавата му дразнеща усмивка или престорената загриженост, не бяха нещо не срещано. Всеки притежаваше своят чар, а този на Матю винаги беше в действие. Просто всеки път, когато ме наричаше "Грейси" или когато ме дразнеше, когато се опитваше да ме разсее от мислите за Наш и ме разсмиваше.... Никога няма да се влюбя и затъна повече в друг, толкова колкото влюбено затънах в него.
Взех телефона си и се обадих на Джак. Той ми вдигна за щастие на първия път.
-Грейс, всичко наред ли е? - усещах по дрезгавият му глас, че бе сънен. Вероятно съм го събудила. Защо не се сетих да проверя колко е часът? Вероятно ще се ядоса.
-Джак, извинявай, че ти се обаждам късно. Сигурно е глупаво... Съжалявам. - тъкмо щях да затворя, когато чух гласът му.
-Грейс, всичко е наред. Какво има? Звучиш зле. Плакала ли си? - попита ме, след което замълчах. - Защо плачеш? Някой каза ли ти нещо?
-Искам да ти кажа толкова неща, Джак! Чувствам те като приятел на когото мога да споделя всичко. И съжалявам, 0е ще го кажа, но не мисля, че ще успея да те приема като нещо повече от такъв. Съжалявам. - каза и изтрих сълзите от лицето си. - Ти не си виновен! Просто... Преминах през тежък период и сега имам чувството, че всичко се завръща. Не исках да те наранявам. Много съжалявам, Джак... - изхлипах на слушалката.
-Недей да съжаляваш! Ти не си виновна. Ако не ме харесваш по онзи начин, разбирам и ще се радвам ако можем да бъдем приятели. Щом ми имаш доверие можеш да ми се довериш и да споделиш. Искаш ли да ми разкажеш?
-Беше прав... Матю е виновен за всичко. Не бяхме просто приятели или доведени роднини. Случиха се много неща и за всичко той обвинява мен. Единствената ми вина беше да го обичам, Джак. Още от първият ден, в който го видях нещо в мен започна да пърха щом го види. Изигра ме веднъж и сега след като го направи пак си мисля, защо съм толкова глупава?
-Ти не си глупава, Грейс. Просто си се влюбила..
-Там ми беше грешката. Допусна го до себе си макар да знаех, че не трябва... И сега е довел някаква приятелка в къщи. Между другото ѝ е разказал всичко за нашите взаимоотношения и на всичкото отгоре тя ме заплаши.
-Какво ти каза?
-Иска да стоя далеч от Матю. Същият Матю, който по-рано поиска да забравим за случилото се,а преди години се грижеше за мен.
-Грейс, знам как ще прозвучи. Нарани ха те много, но си го заслужават. Не искам да те пристискам или нещо подобно, но... Искаш ли да им го върнеш? За това, че те нарани ха. Да разбереш дали, Мат все още чувства същото към теб.?
-Не знам, дали някога е изпитал нещо към мен, Джак... А какво имаш в предвид под "да си платят" ?
-Имам една идея... Но разбира се, ако се съгласиш. - каза несигурно.
-Слушам те....
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
