STEPBROTHER

3

Оставих много съобщения на Наш, звънях му няколко пъти, но така и не вдигна. Започвах да се изнервям,а за капак на всичко Матю отново влетя в стаята ми без да чука.

-Какво става, сестричке? - попита, настанявайки се на леглото ми, докато аз го гледах на криво.

-Защо отново си тук?

-Забрави ли? Вече живея тук! - отвърна, усмихвайки се широко.

-Да, но в случай, че не знаеш твоята стая е онази там. - обясних му, посочвайки вратата срещу стаята ми.

-Знам, не се тревожи. - каза, продължавайки да се усмихва дразнещо.

-Какво чакаш, тогава? Отивай си в стаята!

-Успокой се, Грейси. Дойдох за да прекарам време с теб.

-Матю, не можеш да влизаш просто така в стаята ми, без да предупредиш! Ами ако се преобличах?

-Не съм чак толкова голям късметлия. - след думите му го замерих с зарядното си.

-Махай се и повече не влизай в стаята ми! - извиках му.

-Ами ако ми се доходи по нужда? Кара каза, че банята в стаята ти е и моя. - отвърна развеселен и дразнещ както винаги.

-Матю, махай се!

-Хайде де, Грейси! Така ли ще се държиш със супер горещия си батко?

-По-голям си от мен само с година, а за горещ не съм сигурна, че знаеш значението на тази дума.! - заядох се.

-По-спокойно Грейси! Тук съм за да се опознаем. - отвърна сериозно.

-Не се познаваме от скоро, Матю!

-Знам, но въпреки това реших, че ще е добре да научим нещо за другия. Все пак вече сме семейство, Грейси. - каза, наблягайки на прякора ми. Мразех този прякор. Нарича ме така от както се познаваме.

-Ами ако не искам да се опознаваме?

-Мисля, че не е много добър избор, защото няма да си тръгна от стаята ти преди да науча нещо за теб, а нямам нищо против да прекарам нощта на удобното ти легло.-въздъхнах, предавайки се и седнах върху леглото си колкото може по-далеч от Матю. От негова страна получих само смехът му.

-Какво искаш да научиш, Матю? - попитах го, надявайки се този разговор да свърши възможно по-бързо.

-Къде е баща ти? - изстреля изведнъж. Наблюдавах го известно време, без да кажа нищо. Защо от всичко реши да попита точно това?

-Б-баща ми... Той... Мъртав е. - от части излъгах. Истината беше, че не знаех дали е жив все още, но дори да беше за мен той отдавна беше мъртав.

-Моята майка също почина. - забих поглед в него, след неочакваното му признание. За пръв път го виждах сериозен, без онази дразнеща усмивка.

-Съжалявам. - отвърнах му. След кратко мълчание, той се изправи и излезе от стаята ми, казвайки едно тихо "Лека нощ".

Сякаш това преди малко не беше онзи Матю. И за жалост си признавам, че не ми харесваше да го виждам такъв...