STEPBROTHER

35

-Как така дете, Грейс?! - попита той.

-Какво не разбираш, Матю?

-Дете? Не разбирам това!? Какво дете?

-Бивш ембрион! Стана ли ти по-ясно?

-Грейс, не ми е до шегички!

-Вече сериозни ли станахме?

-За какво дете говореше, Кара!? - попита той, игнорирайки думите ми. Мълчах, чудейки се какво да кажа. Не мога просто така да си призная всичко. Живях този кошмар месеци наред, а той иска за секунда да му разкажа всичко. - Грейс, моля те! Кажи ми за какво дете става въпрос!

-За дете, Матю... Бях бременна. - признах си.

-Била си бременна?! Защо не ми каза?

-До колкото си спомням ти избяга.

-... Не разбирам... - каза по-скоро на себе си.

-Преди четири години... Когато ти си тръгна, аз изпаднах в депресия. Не се хранех, не говорех. Единственото, което правех беше да плача. Пиех лекарства за да мога да заспя, защото без сън изплаквах очите си. Един ден Наш дойде и ме помоли да се разходим. Нямах избор и приех. Докато се разхождахме той ми призна, че ти е пратил някакви стари снимки. Искал е да си ме върне, но е разбрал, че аз съм щастлива с теб... Каква ирония, нали?

-Какво общо има... - прекъснах го.

-Ако искаш да ти разкажа изобщо нещо, тъй като аз нямам никакво желание, ме изслушай. Направи, това което не направи преди години. - след мълчанието, което настъпи от негова страна, продължих да разказвам. - Извини се за всичко и поиска да станем поне приятели. Ядосах се, че той е виновен за краят на това между нас, колкото и да беше глупаво. Причерня ми и се събудих в болница. Мама беше до мен и ме гледаше с празен поглед. Тогава разбрах, че бях бременна...Заради теб изгубих доверието на майка си, Матю! - разказах с насълзени очи.

-К-какво стана с детето?

-Исках да направя аборт, но не успях... Ние създадохме това, а аз исках да го убия сама.

-Значи си го родила? К-къде е детето сега?

-При семейството си.

-Какво? Ние сме неговото семейство, Грейс!

-Грешиш, Матю.

-Това дете е наше! Трябва да е с нас!

-Къде беше, като детето бе наше!? - извиках му, позволявайки на сълзите да потекът. - Бях сама, през цялото време! Защото теб те беше страх! Ти се страхуваше да не останеш при мен за да не правиш грешки, докато аз плащах за тях! Знаеш ли колко бях изплашена!? Чудех се как ще отгледам дете, като аз все още бях такова!

-Трябваше да ми кажеш, Грейс. - прошепна тихо, закривайки с шепи лицето си.

-Какво трябваше да ти кажа? Как щях да ти го кажа, като ти ме използва, а след това избяга от мен? - проплаках, свличайки се по стената. Едно е да си мълча, мислейки за шибано-болезбената истина, но друго е да я разкажа на човека, който ми причини това.

-Съжалявам... - прошепна и излезе бавно от стаята ми. Изглеждаше разтърсен..

-Не е достатъчно, Матю.