1

144 7 0
                                    

Много, много отдавна, когато нашата добре позната планета е започнала да придобива своят сегашен вид, дълбоко в нейните дълбини се криели тайни непознати за едно човешко същество. Тайни предавани от поколение на поколение. Още през онези древни времена в майската история се е вярвало, че светът се оправлява от стихии-вода, земя, огън, въздух, тъмнина, светлина и магия. Тези елементи се крият в същността на създаването на днешния свят.
Преди много години магьосници от различни части на земята се събрали, за да създадат орден, който да прикрива всеки един владетел на силите. През годините на Чумата и войните се е вярвало, че всеки, който умее магия е вещица или вещер, за това масово са избивали владетелите на тези сили. Орденът разпределил всяка една сила и я поверила на специален, доказан и обучен магьосник, който да я пази и да се грижи за нея, преди злото да се завърне.
От тогава стихиите се носят в някои от нас, но в днешната история ще ви разкажа за осем момчета, които дори не подозират, че ги очаква най-голямото приключение в живота им.
Дакс беше едно нормално на пръв поглед осемнадесет годишно момче. Живееше в малък град заедно с майка си, баща си и по-малкият си брат. Животът му премина в работа, учене и през повечето време на улицата. Родителите му често отсъстваха по работа и прекарваше времето си обикаляйки по улиците, гледайки децата с наркотици в ръце и алкохол. Дакс знаеше, че нещо с него не е нормално, усещаше, че не е като всяко друго дете. От време на време се случваше да има тези кошмари, в които изгаря цялата къща със семейството си вътре в нея и така с години. Толкова му е безинтересно вече, че ще обръща внимание на странните си сънища от много време.
Една вечер, обаче, Дакс се буди. Студена пот се стича от челото му по цялото му тяло, а тръпки преминават през гръбнака му, от страх той се изправя на крака и пибягва навън мислейки, че все още сънува. Майка му излиза след него с цел да го върне вътре в къщата, но без успех. Дакс замахва към нея с ръката си и избухва силен пламък от нищото. Майка му се отдръпва назад, но пламакът от ръката на Дакс не спира да гори и то право към нея.
-Дакс, какво правиш?-извика баща му.
-Не знам!-извика изплашето момче.
Колкото повече Дакс се страхуваше, толкова по-голям ставаше пламакът. Огънят бавно се разрастваше, докато къщата бавно не почна да потъва в пламъци. Братът и бащата на Дакс се опитаха да се измъкнат, но не успяха. Майка му влезе да спаси поне малкия си син, но и тя изгоря живя с тях.

От тогава изминаха три години. Дакс вече не е старото си аз. Абсолютно сам на света се обвинява всеки ден, за това че уби всички свои близки хора. Пламъците никога не напуснаха тялото му, напротив..дори ставаха по-силни от всякога. Обичаха да се хранят със страха и тъгата на момчето, до такава степен го съсипваха, че в един миг той им се отдаде. Прие фактът, че огънят ще живее в него цял живот.

Бележка от автора:
Здравейте, добре дошли в новата ми и надявам се добра история.👼🏻 Снимките не са мой арт, колкото и да ми се иска да мога да рисувам така. Не съм дала кредит, защото не знам кой ги е рисувал. Знам, че първата част не е много добра, но ще става по-добре!

ИзбранитеWhere stories live. Discover now