Избраните

22

Кракът на Рио болеше повече от Ада, тя се прибра в барлогата си и побърза да сложи лед на крака си. Болката я убиваше, не може да стъпи нормално на крака си.
-Скапаният Карма,-каза си тя.-така и не благоволи да ми каже, че си имам работа с откачалки и повелители. Тъпак.
Тя свали дрехите си и напълни ваната си със студена, направо ледена вода. След това се потопи цялата и се опита да отпусне тялото си, да изтърпи болката. Рио работи за Карма от близо седем години, учат заедно в едно училище за убийци, израснали са заедно, но едно, което Карма никога няма да разбере за нея, са нейните силни чувства към него.
Рио е най-довереният съдружник на Карма, винаги му върши мръсната работа, но този път не можеше да го понесе. Болеше я, че тя самата е толкова красиво момиче, а дори не получава такова внимание, като някакво си случайно грозило от улицата.
-Какво стана?
Рио се изправи на крака. Карма седеше на прага на банята, подсмихваше се и гледаше безсрамно тялото на Рио. Русото момиче хвана хавлията си и прикри тялото, лицето ѝ придоби червена багра. Карма погледна към крака на момичето, видя раната ѝ и отново върна поглед към очите ѝ.
-Кой те нарани така?-попита той.
-Огненият повелител, за когото нищо не ми спомена.-обясни тя със смръщени вежди.
-Моя грешка, Рио.-той се засмя.-Кажи ми защо не успя да я хванеш.
-Ти сериозно ли, Карма? Прогониха крака ми с огън, трябваше да се върна обратно.
На Карма този отговор не му хареса, хвана я за косата, изкара я от банята и я запрати право в стената. Рио го погледна изплашено и закри лицето си с длани.
-Слушай ме сега, Рио,-той се наведе право към лицето ѝ.-не ме вълнува дали си била ранена, или не. Изпратена си там с мисия и ако не я изпълниш-не се връщаш жива, ясно ли ти е? Искам това момиче.
-Какво ѝ е толкова специалното?-попита Рио през сълзи и стисна здраво зъби.
-Специална е, глупачке. Иначе щях ли да я издирвам според теб, ако не беше?
Рио все още усещаше болката в крака си и в главата от удара в стената, но това, което я болеше най-много, бе сърцето. Да слушаш как любимият ти човек говори така за някоя друга боли ужасно много.
-Знаеш,че заслужаваш наказание.-Карма се обърна с лице към момичето.
-Да...-тя наведе глава.
Без да казва нищо повече Рио се изправи на крака и се насочи право към спалнята, свали кърпата от тялото си и застана на леглото в позата на куче. Карма свали от кръста си черният кожен колан с тежката катарама, сгъна го на две и се усмихна.
-Ще броиш. Десет пъти.-каза той.
-Да, сър.-каза тя.
Карма започна да я удря през гърба и задника, а горкото момиче дори нямаше право да извика от болка. Тя тихичко броеше ударите, докато Карма се смееше с психопатския си смях през цялото време.