Избраните

68

Вечерта се нижеше бавно, цялото районно управление тънеше в тишина. Всичките момчета спяха кротко, никой не издаваше нито звук. Рио също си беше полегнала на един стол в чакалнята. Тя сънуваше и се въртеше в различни посоки.
Преди седем години:
-Майко, не разбираш,-повтаряше Рио.-аз наистина го обичам.
-Това не е любов, дете, това е жестокост.
-Позволи ми да съм с него, моля те.
-Нямаш моята благословия. Или ще си с него, но без нас, или с нас, но без него!
Рио седеше на стълбите пред дома си и нежно триеше сълзите от красивото си лице, не можеше да спре да мисли за това, лопаше по вратата и се молеше на майка си да я пусне да влезе в къщата. Момичето си съдираше гърлото от плач, но никой така и не отвърна на зова ѝ. Тя отново седна на верандата пред къщата и се сви на топка, притисна колене до гърдите си и започна тихо да плаче.
-Май имаш нужда от помощ.
Тя вдигна главата си. Червената коса на Карма блестеше на залязващото Слънце, а кръвожадните му очи бяха така красиви, тя го погледна объркано. Момчето бавно се наведе пред нея и ѝ подаде ръката си.
-Ела с мен,-каза той.-никога повече няма да си сама, никога повече няма да плачеш.
-Но..родителите ми...
-Забрави за тях. Имаш мен.

Рио се събуди рязко от съня си, дишането ѝ бе участено, а сърцето ѝ биеше бързо. Тя сложи ръка на гърдите си и стисна яката на якето си. Наведе глава и прошепна ,,мамо" по най-тихия начин. Вдигна главата си и погледна към часовника. Все още е два през нощта, но се страхуваше да заспи отново, тъй като спомените за Карма и майка ѝ може отново да се върнат. Тя излезе тихо от чакалнята и се разходи по коридора, всички спяха мирно и кротко. Тя седна на пода до килията, където беше Дакс и нежно хвана ръката му. Само едни бели решетки я делят от прегръдките на любимия. Дакс изглежда спокоен, докато спи за разлика от поведението му написледък. Сякаш е станал по-агресивен, по-неспокоен и по-нервен без каквато и да било причина. Рио изпадаше в ужас, че може историята с Карма да се повтори отново. Тя погали черната му коса и се изправи на крака, след това се върна в чакалнята и седна на един стол. Забеляза, че има телефон там и се изправи бавно на крака, грабна слушалката и извади едно пени от джоба си. Поколеба се малко преди да пъхне жълтицата в автомата, но накрая се престраши. Набра номера.
-А-Ало...майко...-каза тя с треперещ глас.
-Рио...-чу се от другата линия.