Избраните

95

В кабинета влезе средна по височина млада дама, на около 17 годишна възраст със светло кафява коса, светли очи. Хубаво и стройно тяло, кожата ѝ бяла като сняг, но си личеше от всякъде, че тя не е като всички останали, които идваха за преглед при Дакс, тя изглеждаше много възпитана.
Момичето се приближи към бюрото му и се усмихна приветливо. Дакс доста се учуди, защото обикновено е свикнал на моментален флирт, който не приляга на годините на повечето момичета. Тя седна на стола срещу него и постави чантата си върху коленете без да кръстосва крака.
-С какво да помогна?-попита Дакс.
-Тук съм за дъщеря си всъщност,-обясни младата дама.-има много суха кашлица и дразнение в гърлото.
Дъщеря? Та ти сама изглеждаше като дъщеря, що за лудост. Дали ще бъде много грубо, ако попитам за годините ѝ.
-Кажете ми годините на детето.
-Три.-отвърна момичето.
Дакс се изправи на крака, след това бавно се приближи към шкафа си с лекарства и го разтвори широко. Извади две шишенца със сироп, един вид хапчета и пластири, които би трябвало да успокоят гърлото. Подаде ги на момичето и се усмихна.
-Имат хубав вкус, ще ѝ хареса.-каза той.
-Благодаря ви, докторе.-тя се усмихна.
-Моля, наричайте ме Дакс.
-Аз съм Асуна.
-Приятно ми е.
Тъй като нямаше други хора, които да се редят на опашка за кабинета, двамата си завързаха сладка приказка. Оказа се, че Асуна е забременяла, когато е била само на 15 години, след това бащата на дъщеря ѝ я изоставя сама да се грижи за детето. Дакс наистина се трогна от тази история, не може и да си представи колко смело е това момиче само да отгледа и възпита дете.
-Не мога да си представя какво ли е било чувството.-възкликна натъжено той.
-Признавам, не ми беше лесно, но сега, щом я погледна се радвам, че не се отказах.
-Ще се радвам някой ден да я видя.
-Какво ще кажете за тази вечер?
-Ако е удобно.-Дакс се усмихна.
-Разбира се, винаги е.
Младият повелител наистина хареса Асуна и осъзнава, че тя никога няма да е като Рио, но поне е достатъчно добър заместител.
Знам, че използвам една невинна жена, за да излекувам собственото си сърце, но ще я направя щастлива. Не е нужно да знае, че в сърцето ми лежи друга жена.
-Ще мина към седем.-каза младежът.
-Ще ви очакваме, докторе.
Асуна написа адреса си на едно листче и го подаде в ръцете на Дакс, след това прибра лексрствата в чантата си, усмихна се и излезе от кабинета. Дакс се облегна назад на стола си и искрено се усмихна.