Избраните

25

Дакс се чувстваше значително по-добре, но все още му беше трудно да извършва резки движения с ръката си. Опитваше се да тренира, но болката беше тежка.
Един много топъл следобед, повелителят на огъня отиде до кухнята да си вземе една от ледените близалки на Майло, когато видя нещо притеснително. Феликс седеше сам на стола в кухнята и говореше по телефона, но не с нормален тон, а шепнейки. Дакс бавно се приближи, за да не бъде забелязан.
-Не се тревожи,-засмя се Феликс.-лесно ще пробия защитата, все пак съм повелител. Не знам колко ще се забавя обаче.
-Хванах те!-Дакс изскочи пред него.
Феликс се стресна и изпусна телефона си на земята. Екранът му се натроши, а Феликс не беше особено доволен. Момчето вдигна поглед към огнения повелител и присви ядосано очите си, Дакс разбра, че е загазил.
-Какво правиш тук, измет?-попита Феликс.
-Не ми задавай тъпи въпроси, знам тайната ти, четириоко изчадие.
-Каква тайна?-Феликс се подсмихна.
-Ти си шпионинът на Кай Чисаки.
Феликс запази кратко мълчание и изгледа чернокосото момче по възможно най-тъпия начин, след което избухна в смях. Дакс го изгледа учудено, защото не мисли, че е казал нещо толкова забавно.
-Чуваш ли се какви ги говориш?-попита Феликс и се удари през коляното от смях.
-Да.-отвърна гордо Дакс.
-Хвана ме, но не в шпионаж.
-Какво искаш да кажеш?
-Мислех довечера да избягам, за да се видя с Диара, а не с Кай Чисаки. Наистина ли си толкова малоумен или го играеш такъв?
-А-Аз...
-Не ме занимавай,-Феликс се засмя и просто го подмина.-о и още нещо.
-Да?-Дакс го погледна през рамо.
-Искам да ти е напълно ясно, че Диара е моя и само моя. Въобще не се опитвай да се буташ около нея, защото ще те убия. Без да ми мигне окото ще те довърша. Ясно?
-Ясно.-отвърна Дакс с наведена глава.
Феликс се усмихна и тръгна към къщата си, а Дакс остана на място премисляйки думите на своя видим опонент. Дакс наистина си харесваше Диара, но не може да направи нищо по въпроса да я спечели. Изведнъж му се върна лента от спомени, в които вижда как с Диара едва не се целунаха, както и всички неща, които тя му сподели. Ледената близалка се разтапяше в ръцете му, а той дори не усещаше. Антъни влезе да си вземе вода и завари горкото момче да седи само сякаш замръзнало на място.
-Дакс?-възкликна той.
-А...да?-Дакс разтресе глава.
-Добре ли си?
-Да, всичко е шест.
-Сигурен?
-Напълно!