Избраните

3

Колкото и да му се искаше да разбере, Дакс беше по-объркан от всякога. Какви са тези ордени, тези стихии, това зло? Този мъж дали е с всичкият си? Дали е добре?
-Значи ми казваш, че огънят ме е избрал да бъда негов носител?-попита Дакс.-Човече, чуваш ли се какви ми ги приказваш?
-Очаквах да не ми повярваш,-Линус се подсмихна.-тогава обясни ми как излиза огън от ръцете ти и как го създаваш.
-Аз...-Дакс замлъкна.
-Именно.-Линус извади една голяма книга и я хвърли на масата пред момчето.-Тук са всички отговори, които търсиш. Давам ти тази книга при условие, че поне си помислиш да се присъединиш към нас.
-Към вас?-Дакс го погледна учудено.
-Има още деца, които са точно като теб. Те също са открили силите си, те също са загубили близките си. Смятам, че при нас ще ти бъде по-добре, отколкото сам.
Дакс взе книгата и обеща да си помисли, но нямаше реално да мисли върху нищо. За него този мъж е напълно побъркан или е просто някоя пропаднала пияница.
Момчето се прибра във временния си дом и разтвори широко книгата. Вътре пишеше какви ли не неща. Вещици, които са създали някакъв орден, осем стихии, които ще спасят света от Акума (злите духове) и ще върнат светлината над света. Колкото повече Дакс четеше книгата, толкова повече мислеше, че полудява, защото всичко написано вътре много се доближаваше до неговите сили и история. Нима този дърт пияница реално е прав? Реално наистина има стихии, които заобикалят всеки един от нас. Буквално са навсякъде-огънят е около нас, водата, земята, въздуха и светлината, но хората, които ги контролират са много рядък случай.
-Дакс, може и ти да се побъркваш.-каза си той.-Няма начин да вярваш в това.
Когато разлисти до последната страница едва не изгуби съзнание. На последната страница бяха изобразени лицата на тези, които би трябвало да спасят света, а над думата ,,огън" беше лицето на Дакс. Той бързо затръшна книгата. Отиде в банята и изплакна лицето си със студена вода. Що за лудост е всичко това? И защо започва да вярва на думите на Линус? Толкова много въпроси, на които може да си отговори само той, единствено той.
Дакс остави книгата на масата и си легна да спи, но далеч в съзнанието му нямаше място за сън. Мислеше си само за всички неща, които научи днес за себе си. Търсил е отговор толкова време и сега, когато вече го има, не може да го възприеме. Логичното нещо е утре да отиде при Линус и да поиска още отговори на загадките.