Избраните

27

Нощта настъпи. Целият замък е потънал в мрак, всички мирно спят, сънуват сладък и спокоен сън. Дакс седеше в леглото си и се взира през големият прозорец с металните решетки. Изправи се на крака, обу любимия си анцуг и започна да се разхожда из стаята, с мислите си за Диара и думите на Феликс.
-Мамка му, Дакс,-помисли си той.-ела на себе си най-после, няма начин това мило момиче да си падне по някой като теб.
Мислите му бяха прекъснати от алармата на входа. Всички се изправиха на крака, Гейб влетя през стаята и се разкрещя на Дакс да тръгва към всекидневната. Коридорите са в хаос, никой не знае какво се случва.
-Какво става?-извика Дакс в суматохата.
-Някой се опитва да пробие в замъка.-с викове му обясни Марио.
Излязоха на двора, но пътят бе препечен от сините пламъци на Хидан. Марио стисна юмрук, пристъпи напред и стисна дланите си в юмрук. Хидан се засмя и с един скок се озова долу на земята при останалите.
-Добър вечер.-засмя се той.
Феликс се затича към него, с двата пръста на дясната си ръка замахна и огромна вълна енергия изстреля Хидан право назад. Той се удари в стената и изплю кръв.
-Паркър, бързо!-извика Марио.
Паркър разпери ръце и с помощта на своята сенчеста стихия създаде тъмен купол около Хидан. За нещастие не беше достатъчно силен, за да го удържи. Младият злодей се подсмихна самодоволно и с един пламък отблъсна трима повелителя. Майло и Гейб скочиха напред, но Хидан дори не им даде възможност да атакуват преди да ги погълне със сините си пламъци.
Тъкмо, когато Дакс се закани да се включи в боя усети как нож се забива в любовните му дръжки. Той се обърна и видя лицето на Рио да му се усмихва зловещо. Тя сложи една метална грижна на китката му, след това го удари в главата, докато не изгуби съзнание напълно. Хидан дори не се биеше сериозно, докато му скачаха едва ли не шестима.
-Само толкова ли можете, повелители?-той се изсмя подигравателно и ги отблъсна.
Марио вдигна ръце във въздуха и създаде огромна буря над главите им, в това време Антъни завърташе вихружка. Двамата се съюзиха и запратиха стихиите си по Хидан, той падна назад, избърса кръвта от устата си и се изправи отново на крака.
-Невъзможно!-възкликна Антъни.
-След тази атака няма начин да оживее, камо ли да се изправи.-обясни Марио.
-Всички вътре!-извика Линус и побърза да разтвори вратите.
-Къде отивате?-Хидан се засмя и вдигна голям пламък около себе си.
В този момент иззад него се показа Алън и заби огромната си метална ръка в гърба му чупейки няколко костици. Хидан извика и падна на земята, докато всички се приберат в замъка, включително Алън.
-Къде е Дакс?-извика Майло.
-О, не!-Марио стисна зъби.