Избраните

90

Рано сутринта, часът е 6:00, вълните от бурното море се разбиваха силно в скалите, но звукът им беше успокояващ. Дакс беше изпънал дългото си тяло на тясното легло и сладко си похъркваше, докато слушаше шума на ранните сърфисти идващи право от отворения прозорец над главата му.
-Ставай, другарю!-Анджела влетя рязко през вратата стряскай ли спящия красавец.
-К-Какво се случва?-сънено попита той.
-Време е да си търсиш работа, не приемам в дома ди лентяи.-тя му хвърли дрехите право на главата.-Закуси и изчезвай!
-Добре, шефке.
Момичето излезе от стаята му спъвайки се в сака с багаж на Дакс, който лежеше небрежно на земята пред вратата. Той се изправи на крака и почеса главата си, след това последва ленива прозявка. Изправи се на крака и погледна през прозореца си, за да види лицата на всички щастливи хора обикалящи брега на морето. Усмихна се и започна бавно да се облича, оправи леглото си и излезе от стаята. Пропусна закуската и директно излезе от къщата.
Обиколи цялата търговска улица, но никъде не търсеха работници. Дори попита при местния пекар дали ще се намери място за един разносвач на хляб, но без успех. Не се отказа, провери и в рибатския магазин, но там вече се е намерил чирак. Да си имам и късмета, помисли си той, такъв голям град, а никъде няма работа.
Дакс седна на онази пейка, където срещна бабата, която отново беше там. Тя бързо го позна и го поздрави с любезна усмивка.
-Добро утро, бабче.-кимна с глава той.
-Не те ли вика столицата вече?-жената се засмя и хвърли трошица хляб на земята.
-За известно време съм тук, ако успея да си намеря работа, разбира се.
-Пита ли при хлебаря?
-Да.
-Рибаря?
-Да.
-Млекаря?
-Да.
-Не се тревожи, ще се намери нещичко и за теб, момчето ми.-тя се усмихна.
-Надявам се.-той погледна към небето.
Точно, когато тръгна да се отказва, съдбата му прати знак. Обява, че местния доктор си търси някой, който да му асистира. Дакс не се замисли много и веднага се отправи към болницата, където сякаш са чакали него.
Докторът го помоли да седне и да му обясни какви способност има, какви знания и с какво може да му бъде полезен. Когато разбра, че няма никакви знания, веднага бе готов да откаже на момчето, но Дакс му се примоли да му се подаде ръка.
-Моля ви, докторе, тази работа наистина ми трябва.-каза момчето.-Моля ви.
-Но аз си търся опитно лице.
-Ще уча! Ще правя всичко, което пожелаете, но моля ви вземете ме на работа.
Докторът се замисли. Момчето изгледаше доста работливо и чавръсто, освен това е и симпатичен, лесно може да печели детското внимание, както и женското.
-Ще имаш двумесечно обучение от мен, след това ще те сложа с деца.-каза докторът.
-Значи съм нает?-Дакс скочи на крака.
-Добре дошъл.-усмихна се лекарят.