Избраните

18

Понеделник е ден за двубой. Всеки един от повелителите е длъжен да се изправи срещу избран от Линус упонент и да покаже до каква степен е овладял стихията си. Първи по принцип бяха Марио и Феликс, но там мачът винаги завършва наравно, защото са двамата най-добри тук. Дакс беше срещу Гей, Паркър срещу Майло, и сега останаха само Антъни срещу Кейдън.
-Не ми се подигравайте,-засмя се Кейдън.-аз съм един от най-добрите тук, как може да се бия срещу момче без никакъв ранг?
-Ах, ти малък...-Майло стисна юмрук.
-Достатъчно!-извика Линус.-Тук сте да изпълнявате моите команди, кучета!
Кайдън остави раницата си на пейката и се изправи в средата на тепиха. Антъни от своя страна въобще не изглеждаше притеснен или изплашен. Двамата стисна ръце без да си кажа нищо. Линус свирна със свирката и мачът започна да тече. Кейдън не си даде нито миг покой, той направо изви една голяма вълна над главата си и я заправи към Антъни. Въздушният повелител успя да се измъкне на време преди вълната да се разбие в земята с огромна скорост. Кейдън хвана краката му с помощта на разлялата се вода и го задърпа към себе си. Антъни се опита да се измъкне, но без успех. Преди да бъде запратен право към стената, Антъни освободи ръцете си, създаде вихрушка и отблъсна Кейдън назад с нея. Ударът му беше толкова силен, че стената на салона се пропука. Кейдън се изправи, избърса кръвта от лицето си и тръгна да бяга към Антъни, в ръцете си държеше огромна топка солена вода, която запрати по Антъни, но въздушният повелител не беше глупав, той я отблъсна с въздуха си и я запрати обратно към Кейдън. Водният повелител падна на земята и започна да се дави. Край на мача.
-Нали беше добър?-засмя се Линус.
Кейдън го изгледа на криво, изправи се и изцеди водата от дрехите си. След това си измрънка нещо под нос, взе си работите и си тръгна. Момчетата поздравиха Антъни за победата, както винаги. Диара седеше на пейката и се радваше на весела обстановка, частица от пропука бият таван тръгна да пада право към русоляво и момиче.
-Диара, пази се!-извика Гейб.
Момичето погледна нагоре. Когато видя огромното парче бетон, която падаше право към нея. Феликс тръгна да бяга към нея, но нямаше да стигне на време. Диара скри лице с ръцете си. Дакс прелетя над главите им с помощта на огъня си, хвана момичето и го дръпна точно преди скалата да падне върху главата му. Пусна я на земята и се приземи до нея. Всички го гледаха с радост, че Диара все още е жива. Феликс изгледа Дакс по много странен начин, ревността му изпълни съзнанието само за миг.
-Благодаря ти.-Диара му се усмихна.
-За нищо.-Дакс също се усмихна.