Избраните

60

Понеделник винаги е най-натовареният ден за момчетата. Линус ги скъсваше от тренировки и ги побъркваше от уроци. Не е тайна, че си пада леко фанатичен на тема защита над замъка. Дакс и момчетата нямаха време въобще да си обърнат главите или да починат, камо ли за размотаване.
Рио се почувства много неприятно, защото точно днес с Дакс правеха четири месеца от връзката си и тя просто искаше да бъде с него на този ден. Дори леко се сдърпаха рано сутринта заради тренировките. Тя реши, че ще излезе без него и ще отиде да потренира, за да разпусне.
Момичето си хвана метрото и се изнесе чак до края на града, след това се спусна по една горска пътека и се запъти към резервата на фермерите. Там често се отглеждат разни егзотични животни, това прави влизането строго забранено, но Рио съвсем не се вълнуваше от тази забрана. Тя нямаше намерение да убива животните.
Рио винаги носи в себе си оръжие, но ако няма място за ветрилата поне си носи по един-два шурикена. Започна да ги мята по едно огромно дъбово дърво, насочваше цялата си агресия към Дакс право към дървото. Грабна един от шурикенте си, прицели се и го метна, но нещо бързо отблъска шурикена на другата страна.
Рио се огледа около себе си, нищичко не се чуваше, освен мученето на кравите. Тогава се чу как някой прави крачка и един кунай полетя право към лицето ѝ. Обучавана е за такива изненадващи атаки, тя хвана куная с ръка и го запрати там, откъдето е дошъл.
-Ауч!-чу се крясък.
От дървото се строполи едно високо момче с черна рошава коса, сравнително висок, и почеса главата си. Той погледна към Рио и само с един поглед я мрази. Очите му бяха червени като кръв, никога не бе виждала нищо подобно. Тя се приближи.
-Кой си ти?-попита тя.
-Аз трябва да питам коя си и какво правиш в частен резерват?-отвърна той.
-Идвам тук да тренирам.
-Знаеш, че е забранено, нали?
-Наясно съм.
Момчето се засмя и се изправи, изтупа дрехите си прилежно и след това погледна към красивата руса дама пред себе си подавайки ръка за поздрав.
-Аз съм Шисуй.-представи се той.
-Рио.-тя стисна ръката му.-Очите ти...
-Да, нарича се Шаринган и го има само моето семейство. Помага ни при битките.
-Разбирам. И защо фермерче като теб е толкова добър в коя с кунай?
-По тази логика трябва да питам защо такова красиво момиче е толкова добро с шурикените.-той се подсмихна.
-Туше.-Рио се засмя.-Но сериозно.