Избраните

31

Докато Дакс седеше заклещен в тясно и мръсно помещение, Линус и момчетата се готвеха да го спасят. Марио знаеше добре към крият Дакс, но все още не бяха готови да атакуват.
-Хора, да вървим!-вайкаше ги Майло.
-Видя колко са силни, нали?-попита Феликс и извъртя поглед.-Не можем просто така да хукнем да го спасяваме, безсилни сме.
-Колкото и да не ми се иска,-обади се Линус и въздъхна.-съм съгласен с очилаткото.
-Не можем да го оставим!-вика Майло.
-Няма да го оставим.-Марио се усмихна.-Ще го спасим и ще си го върнем при нас.
Всички са на тръни дали ще успеем планът им, но най-вече Марио. Никога не бе подозирал, че врагът е толкова силен, не е възможно с химия да се създаде такава сила още повече енергия. Тук става въпрос за дело на гениален мозък. Що за лудост може да се създаде в лаборатория?
-Момчета, имам план.-каза Марио.
-Защо да слушаме теб?-попита Кейдън.-Не направи нищо особено предния път.
-Дай да чуем твоят план.-засмя се Гейб.
-Много просто, почвена главо, пращаме Паркър и Антъни, защото техните стихии са по-леки и ще проникнат без проблем, няма да бъдат забелязани. Откриват Дакс и се връщат без да се бият. Просто е.
-Що за план е това?-засмя се Майло.
-Не, всъщност е добър.-замисли се Марио.
-КАКВО?-извикаха всички в един глас.
-Гениално е. Не можем да се бием срещу тях все още, твърде сме слаби. Ще трябва да си върнем Дакс, като проникнем вътре.
-Без бой?-попита Феликс.-Марио, твърде е рисковано, ако ги хванат?
-Няма страшно. Ще сме наблизо.
Антъни и Паркър преглътнаха мъчително, но не казаха нищо. Повече от всичко искаха да си върнат Дакс, само той ги обединяваше като екип. Ще направят всичко за него.
-И аз ще участвам.-обади се Алън.
-Г-Господин...Уокър.-възкликна Марио.
-Няма да оставя ученика си в опасност. Ще ме включите ли в плана си или не?
Кейдън и Марио обсъдиха възможностите на Алън, в които може да участва. Накои от идеите бяха твърде налудничави, за да бъдат споделени с хора.
През това време Дакс бе седнал на земята и с Рио водеха разговор за живота си преди цялата тази суматоха. Рио се усмихваше и се засмиваше на шегите на Дакс, докато той си разказваше всички луди случки с жени.
-Наистина ли е била на 30?-попита Рио.
-Мислиш ли, че ще те излъжа?-засмя се Дакс и я погледна с черните си очи.
-Откачен свят.
-Така е.
Двамата толкова се наслаждаваха на своята компания, на младия повелител въобще не му се искаше да си тръгне и да я остави тук, но няма начин и да остане. Рио от своя страна се чувстваше много странно спрямо младият красавец срещу нея, не можеше да спре да гледа тялото и лицето му, както и да изпитва желание да го целуне. Какво се случва с мен? помисли си тя. Защо не мога да спра да мисля за него?