Избраните

94

Два месеца от започването на стажа си в болницата Дакс вече знаеше името на всяка една билка разстяща на Земята. Толкова болни хора виждаше всеки ден, че дори не му правеше впечатление, ако някой повърне в краката му. Най-често идваха малки деца при него или тийнейджърки, които дори не бяха болни. Просто искаха да видят хубавия млад лекар, за кого целият град говори.
Дните минаваха бързо, но състоянието на сърцето му не се подобряваше. Не можеше да избие мисълта за Рио от главата си и с всеки изминал ден това състояние сякаш се влошаваше. Анджела също забелязваше, че има нещо необичайно в държанието на младия повелител. Никога не го бе виждала с момиче или в компанията на жена, седи винаги сам в къщата и спи през повечето си свободно време. Една сутрин преди Дакс да тръгне към работа, тя реши да го пита:
-Как върви любовният ти живот?
С този въпрос не само отключи тежестта на раната му, но и я направи още по-дълбока и по-сериозна. Не можеше да си представи живота си с друга жена, освен с Рио. Не е имало нито ден, в който да не иска да ѝ пише или да ѝ се обади, само за да чуе гласа ѝ на съседната линия. Чудеше се всеки ден дали Шисуй я кара да се усмихва, както той я караше навремето. Примиряваше се бавно в идеята, че Рио е с друг мъж. Стига да я прави щастлива нищо друго няма значение.
-И цял живот ли мислиш да седиш така? Не е ли малко самотно?-попита го Анджела.
-Вероятно ще потърся момиче,-отвърна ѝ Дакс.-но когато се почувствам готов.
-И кога ще е това?
-Кой знае? Може би скоро, може би никога.
Дакс не е сигурен, че е готов да продължи, но Анджела до някъде е права. Не може цял живот да седи и да се надява, че някой ден с Рио ще се съберат. Време е да задвижи отново ритъма на живота си и да действа по нова програма, както се казва.
Както всеки ден, момчето отиде на работа и се срещна с новата доза детски плач за деня, както и с няколко ,,болни" млади дами, които го гледаха като божество. Хубавият морски град е чудесно място, но може би Джин ще се окаже прав за еднообразието и как не бива да позволяваме да превземе животите ни завинаги.
Почукване на вратата накара Дакс бързо да се върне в реалността. Той събра няколко листа документи пред себе си и прочисти гърлото си извиквайки ,,влез".