Избраните

84

Не знам какво изпитвам. Моментите се случват бързо, объркват всяка една моя мисъл. Не мога да го забравя и не мога да спра да се тревожа как е. Шисуй наистина е прекрасен човек-точно това, на което съм се надявала цял живот, но никога няма да е като теб. Няма да си ти.
Рио влезе през вратите на районното, където почти не бяха останали хора. Скоро е време смените да свършват и всеки бърза да се прибере вкъщи след дълъг ден. Тя се придвижи през дългите коридори, след това си преправи път към офиса на Шисуй, който се готвеше за поредната си нощна смяна и безсънна нощ в отделението. Рио остави кафетата на бюрото му и успя да привлече вниманието на младежа.
-Върна се отново.-той се усмихна и взе в ръка горещото тиквено лате.
-Дойдох да ти донеса подкрепа и малко храна,-каза тя.-защото знам, ме днес не си ял нищо и сигурно си гладен.
-Права си.
Шисуй се облегна на стола си и въздъхна тежко. Рио се прокрадна зад него и нежно го прегърна през врата. Младият полицай се усмихна и сложи ръка върху нейната.
-Тази вечер пак ли си тук?-прошепна тя.
-Нямам друг избор.-въздъхна той.-Обещах ти, че съвсем скоро ще имам време за нас и за втора среща...може би.
-Преработваш се, Шисуй. Мисля, че ще е добре да си починеш в скоро време.
Защо ме е грижа за него, ако знам, че не изпитвам чувства към него? Защо не мога да спра да се тревожа за здравето му, щом не го харесвам, както Дакс?
-Не се тревожи,-Шисуй я погледна.-ще си почина съвсем скоро време.
-Надявам се.-тя се усмихна.
Чувствам се добре с него. Усещам, че има силна привързаност към мен, пука му дали съм добре, мисли за мен. Това ми харесва, но струва ли си да го залъгвам?
Рио се чувстваше като изгнаник на своите собствени мисли. Шисуй видя, че красивото момиче се е отнесло в мисли и бързо я разсея като помаха с ръка пред лицето ѝ.
-А...да?-Рио премигна.
-За какво мислиш?-той се усмихна,
-Свързано е с работа.-лъжа.
-И после аз съм се преработвал. Защо не се прибереш да си починеш? Утре сутринта може да пием кафе или да закусим.
-Звучи ми добре.
-Ще кажа на Рин да те изпрати.
-Няма нужда,-тя го спря.-забрави ли, че съм бивш наемен убиец? Ще се справя.
Шисуй се засмя и се изправи на крака, след това прегърна момичето и нежно я целуна по челото. Рио се изчерви. Никога не е получавала толкова нежен допир, дори от Дакс, който се държеше с нея като с богиня в началото на връзката им.
-Просто искам да знам, че си в безопасност, Рио, нищо друго не е по-важно от теб.