Избраните

61

Незнайно защо, но Рио се чувстваше много приятно в компанията на непознатия, или познат като Шисуй. Двамата си говореха за бойните си умения доста. Оказа се, че този мистериозен красавец не е само фермер, но и член на градската полиция, която се оправлява от неговото семейство. Макар, че е полицай, Рио му се довери за личната си информация-как е била принудена да убива хора, за да оцелее като дете. Шисуй много внимателно я изслуша и показа съжаление.
-За пръв път срещам такъв случай.-каза той и погледна към сините ѝ очи.
-Странно, но истина.-отвърна тя.
-Все още ли го правиш?
-Не, не и откакто съм с приятеля ми. Той ме измъкна от много черна дупка.
Шисуй не беше особено доволен да чуе, че Рио си има приятел, но и не е очаквал друго, все пак тя е толкова красива. Няма начин да е сама, невъзможно е.
-От колко време сте заедно?
-Около четири месеца, днес ги правим.
-Тогава защо си тук с мен, а не някъде с него? Ако не е твърде лично.
-Защото е твърде зает за мен днес. Може би е забравил, че имаме месечина. Не знам.
-Виж, не го приемай лично. Ние мъжете по принцип не отдаваме толкова голямо значение на годишнини. Това е по вашата част, по нашата е да ви обичаме и пазим.
-Може би си прав, Шисуй.
-Довери ми се.-той се усмихна.
Рио се засмя толкова невинно, красивото ѝ бяло лице сияеше всеки път, в който тя се засмее. Като Слънце, което току-що изгрява и озарява планетата. Шисуй се чувстваше много привлечен от младата дама, но не искаше да проваля връзката ѝ. Не е такъв човек, няма и да бъде.
Двамата продължиха да си говорят, докато не се стъмни. Рио дори не осъзна, че е прекарала целия си ден в резервата, вместо при гаджето си, който сигурно е скапан от всички тези тренировки. Тя си размени контакт с Шисуй и си тръгна да се прибира към замъка, където е Дакс.
Като споменахме вълка, той беше много притеснен за своята приятелка. Най-вече, защото ѝ е звънял дванадесет пъти и тя не му в вдигнала нито веднъж. Рио влезе през вратата и Дакс веднага я нападна с въпроси.
-Къде беше до сега? Знаеш ли какви неща ми минаха през ума? Защо не ми вдигна? С друг мъж ли беше? Нещо съмнително?
-Успокой се.-тя се засмя.-Добре съм.
-Защо се смееш? Знаеш ли, че бях готов да вървя при Чисаки да те търся.
-Дакс, спокойно.
-Не ми казвай спокойно, а започни да поемаш отговорност за действията си, Рио.
Той излезе от стаята и затръшна вратата след себе си. Момичето седна на леглото и въздъхна тежко. Нима всичкият този стрес влияе токсично на връзката ѝ?