Избраните

54

Докато Майло се готвеше да вдигна един от най-лудите купони в историята и да стане прочут с това, Дакс и Джин имаха малка, но полезна среща в градината. Двамата вече се чувстваха по-добре, почти възстановени от травмите и болежките си. Момчетата седяха и гледаха снижава щото се слънце потънали в пълно мълчание.
-Значи няма да останеш.-проговори Дакс.
-Нямам работа тук,-засмя се Джин.-животът ме влече, както и пътя пред мен.
-Къде ще отидеш?
-Ти ми спаси живота, Дакс, вечно ще съм ти задължен, но твоето място е тук, не моето.
-Ще ми се да останеш.
-Ей, недей така.-засмя се Джин и нежно го удари през рамото.-Някой ден пак ще се видим, но аз трябва да потърся целта в този живот, нещо, за което да остана жив.
Дакс познаваше много добре това чувство, което изпитва чернокосото момче. Преди да го открие Линус, той също се чудеше защо е жив и какво е призванието му, след това се срещна с невероятни хора, срещна Рио и сега има причина да се бори. Иска му се да вижда лицето на Джин всеки ден, зарежда го много позитивно, но от друга страна го разбира. Чувството да си навсякъде и едновременно никъде е ужасно. Двамата си стиснаха ръцете с усмивки на лица.
-Обещай някой ден да се видим отново, но нека този път да е извън затвора.-каза Дакс.
-Не давам обещания.-засмя се Джин.
Чернокосото момче със странните очи се обърна с гръб към Дакс и пое по пътя си без да се обръща назад. Интересно как един напълно непознат човек може да промени теб и мисленето ти за кратък период.
Рио се приближи към Дакс и нежно сложи ръцете си на раменете му, той въздъхна тежко, докато гледаше как силуета на Джин се отдалечава все повече, докато накрая не изчезна напълно. Обърна се към Рио и я прегърна силно през кръста.
-Останалите са почти готови.-каза тя.
-Знам.-той се усмихна.
-Добре ли си?
-Ще се оправя, но не мисля, че имам настроение за купони тази вечер.
-Аз също. Ако искаш може да си останем вкъщи и да гледаме някой филм.
-Звучи ми добре. Едва ли някой въобще ще забележи, че ни няма на купона.
През това време в кухнята цареше пълен и страшен хаос. Всички безалкохолни бяха разляти по земята, а пицата бе изгоряла, защото Гейб е забравил да я извади от фурната на време. Майло изглеждаше доста разочарован от началото на вечерта.
-Къде е Дакс, когато ти трябва?-попита той.
-Май е в неговата къща.-отбеляза Антъни, докато попиваше разлятото от пода.
-Не ми казвай, че няма да идва.
-И той трябва да прави секс.-пошегува се Паркър и сложи нова пица във фурната.