Избраните

5

Дакс се разхождаше из огромната сграда и се чудеше кога ли ще се изгуби. Нямаше нито следа от човешки живот и това меко казано го плашеше. Може би не им е позволено да излизат в определени часове на деня. Може би не им се излиза.
Дакс се спря пред една машина за снаксове и натисна бутона за чипса. Машината издаде странен звук преди да глътне парите на горкото, бедно момче. Дакс започна да се жалва, когато изведнъж видя, че от края на коридора се подава момче. Косата му бе сива и на места леко черна. Очите му имаха кафеникъв цвят и блестяха доста, доста странно на светлината. Дакс реши, че може да изкара някой лев от момчето.
-Ей, ей ти!-извика той.
-Какво става, новак?-засмя се момчето и се спря до него пред машината.
-Машината ми глътна парите, искам да си взема чипс, но нямам пари.
-Ще ти покажа един трик.-момчето се усмихна широко.
Дакс се отдръпна назад, а непознатото момче се засили и ритна силно с крак по машината. От нея излезе чипсът, за който Дакс беше платил плюс една кола. Дакс се усмихна и грабна пакета с чипс.
-Така се прави.-засмя се момчето.-Името ми е Майло между другото. Твоето, новако?
-Дакс.-усмихна се той.
-На какво си повелител?
-Огън, а ти?
-Светлина.
Двамата започнаха да си говорят, оказа се, че имат много общи интереси като комикси, видеоигри и спортове. Сработиха се много добре и бързо забравиха за оравилото, което забранява приятелства с други повелители.
-Какво ще кажеш за Зеленият фенер?-попита го Майло и отпи от колата.
-Скучен е.-засмя се Дакс.-Любимец просто винаги ще ми е Светкавицата, човече.
-Няма да те лъжа-имаш вкус.
-Нека говорим за Жената котка.
-Ще пропусна. Черното канарче е моята мацка в това отношение.-засмя се Майло.
-Няма начин. Тя е скучна, но Марсианката от друга страна...-Дакс се пидсмихна.
-Кефят те зелени мацки?
-Мацка е, нали? Не подбирам.
-Личи си.
Двамата се смееха толкова силно, че целият коридор се озвучаваше. От края на коридора се показа Кейдън, който изглежда страшно и намръщено, както винаги. Той изгледа двете момчета странно и ги подмина без да им каже нищо.
-Този винаги ли е такъв?-попита Дакс.
-Мистър Кейдън не може да си позволи да има приятели,-обясни Майло.-защото ще наруши правилата и тогава няма какво да гали жалкото му, голямо его.
-Груб си. Харесва ми.
-Другите не са като него, или поне не всеки е така. Нарушаваме правила и се молим да не ни спипат, това е живота тук. Единствено тренировките те скапват, но поне тялото ти става силно и добре оформено.
-Звучи яко.-Дакс се усмихна.
-Ела да те запозная с готините тук.