Избраните

19

С всеки изминал ден Дакс се сближаваше все повече с огъня в себе си. Чувстваше се толкова добре с паренето отвътре, все едно вече напълно е поел контрол. Алън също го забеляза, но определено знаеше, че има още работа за вършене преди битка. Тренираха сравнително по-рядко, но всеки път ставаше все по-трудно. Младият огнен повелител се изморяваше бързо и огънят му загасва за нула време. Това дразнеше Линус, искаше да заличи това ,,загасване" в момчето, тъй като по време на битка няма място за никаква слабост или почивка. Алън опитва какви ли не методи, с които да запази тази енергия в тялото на Дакс, но не успяваше.
-Съжалявам, Алън,-изпъшка Дакс.-знам, че заради мен не се получава.
-Всичко е наред,-Алън се усмихна.-вярно е, че ще имаме малко повече работа, но ще се справим. Не се тревожи за това.
-Нямам много време. Марио сам каза, че злото може да ни удари скоро. Ако дойдат не искам да съм единственият, който ще се крие или бяга от битка.
-По време на двубой срещу реален човек е съвсем различно, Дакс. Ще видиш някой ден, надяваме се не скоро.
Дакс започваше да схваща наученото, но му трябва още малко да го приложи. Седна на пейката, облегна глава на стената и си пое дълбоко дъх. Тялото му вече отказваше да се движи, затова Алън реши, че е по-добре да приключат за днес. Младият повелител взе нещата си, каза си чао с Алън и тръгна към стаята си. Докато вървеше мислеше за своите си неща, концентрира се върху техниката показана му от Алън. Въобще не внимаваше къде ходи, докато не се блъсна в някого. Дакс разтресе глава и погледна надолу. Пред него седеше Диара в целия си блясък, усмивката на лицето ѝ бе толкова миловидна и красива, младото момче не можеше да ѝ устои.
-Прощавай.-каза той и нервно почеса тила си с глуповата, нервна усмивка на лице.
-Няма нищо,-и тя се засмя.-вината е моя.
-Не е вярно.
Дакс се поклони в знак на уважение и си пое по пътя към къщата, но малката ръка на Диара се обви около китката му. Той се обърна, но когато я погледна лицето ѝ беше цялото червено. Да не би да е болна?
-Дакс, ам..аз се чудех дали би...искал да излезем...някъде тази вечер?-попита тя.-Да ти се отблагодаря, че спаси живота ми.
-Няма нужда да ми се отблагодаряваш.
-Но аз настоявам.-тя го погледна в очите.
Сърцето ми започна да прескача със сто удара в минута, щом погледите им засичат един друг. Няма как да ѝ откаже.
-Ами..добре.-той се усмихна.
-Ще кажа на татко, че довечера си с мен.
Диара се засмя весело и се затича в обратна посока. Дакс я гледаше, усмихваше се и си мислеше дали това е среща. На Феликс, който седеше в края на коридора и стана свидетел на всичко това не му се хареса тази идея гаджето му да излиза с друг.