Избраните

41

След спасяването на Рио момчетата решиха, че най-добрият вариант е да я приберат в замъка, което звучеше отлично за Дакс, но и му намирисваше на гнило. Според него това спасяване бе твърде лесно, съмняваше се, че Кай ще остави загубата на най-верния си слуга да се размине на момчетата.
Раните на Рио бяха промити и превързани, а самата тя бе настанена при лекарката, докато възстанови травмите по тялото си.
Разбира се огненият повелител нито за миг не я остави сама, грижеше се за момичето, все едно му бе дъщеря. Носеше ѝ храна и всички нужни средства, правеше ѝ компания, докато лекарката я няма, а когато тренира пращаше някой от другите да се грижи за нея. Момчетата се разбира много добре с русокосата красавица, дори Кейдън, който трудно се разбира с хора по принцип. Марио хареса момичето, още щом чу историята ѝ. За миг промени мисленето си за нея и гледната си точка.
Минаха две седмици от случката, от Кай няма никаква следа, Рио се чувства по-добре и Дакс вече може да се отпусне. Той отиде да смени цветята във вазата, както правеше всеки ден, за да се чувства добре лежейки в тъмната стая.
-Дакс, не е нужно да си постоянно тук,-каза Рио и се усмихна.-няма да се сърдя, ако искаш да прекараш време и с момчетата.
-Те нямат против.-отвърна той.
Рио нежно хвана ръката на чернокосото момче, а той премести погледа си право към нея. Момичето се усмихна нежно и го помоли да седне до нея. Нямаше как да не изпълни желанието ѝ, за това седна.
-Утре ме изписват,-обясни тя.-вече няма нужда да се тревожиш за мен.
-Не се тревожа за теб, Рио, просто искам да съм около теб...знаеш...радвам се, че вече си около мен.-Дакс се изчерви.
-Така ли?-тя се засмя.
-Разбира се! Докато бяхме разделени за мен това бе най-тъпият период, не искам отново да преминавам през това...НИКОГА!
-Аз мислех, че...-Рио млъкна.
-Ти мислеше какво?-Дакс я погледна.
-Мислех, че отново чувствата ти към Диара са се върнали, тъй като редовно идвах да те виждам и вие все бяхте заедно.
-Идвала си тук? Някой видя ли те?
-Алън.-тя наведе глава.
-Защо не дойде при мен? И как би могла да си помислиш, че ще те целуна и след това ще се върна при Диара? За Бога, тя си има приятел.-обясни Дакс.
-Знам...
Рио се почувства виновна, че е наговорила всички тези неща. До някаква степен съжали и че не говори с него още тогава, но няма връщане назад. Дакс се наведе към нея и я вкопчи силно в прегръдките си, погали косите ѝ и легна до нея.
-Искам да знаеш, че си важна за мен и не бих те заменил с друга, Рио.
-Знам.-тя се усмихна.