Избраните

16

Неделя е единственият свободен ден, в който момчетата могат да си починат и да възстановят изгубената сила през тежката изминала седмица. По традиция Неделя се спи до късно, след това се обядва към един и цял ден си почиват в голямата зала, където е хладно, има удобни дивани и всякакви забавления, като видео игри и книги.
Дакс се чувстваше толкова изморен. Всеки мускул се стягаше толкова здраво, все едно е претоварван от години, а главата го боли адски много от всички понесени удари.
-Спокойно, Дакс,-Майло го потупа силно по рамото.-Вече сме в почивка.
-Само за днес.-отвърна той.
Както си лежаха, почиваха и се тъпчеха с разни видове вредна храна, вратите на залата бавно се разтвориха. Всички скочиха на крака мислейки, че Линус се връща да им даде задачи, но вместо това през вратата влязоха две момчета. Едното беше високо около 1.90 с руса коса и очила, а другото не беше много ниско, но в сравнение с приятеля си изглеждаше като тапа, имаше тъмна коса, тъмни очи и здраво тяло. Без да осъзнае Дакс беше единственият, който си седеше неподвижно край дивана, всички други отидоха да поздравят двете момчета, дори Кейдън, който мрази всички.
-Как сте?-попита тъмнокосият.-Виждам, че Неделя все още е вашият мързелив ден.
-Съмняваш ли се?-засмя се Гейб.-Елате да ви запознаем с огнения повелител.
Двете момчета насочиха погледа си право към Дакс. Той се почувства някак засрамен и се изчерви на момента. Двете момчета се довлякоха бавно до него и му подадоха ръце за запознанство. Той се засмя нервно.
-А-Аз...-започна той.
-Това е Дакс,-прекъсна го Гейб.-а това са Марио и Феликс, нашите авантюристи.
-Приятно ми е.-преглътна Дакс.
-На нас също.-отвърна тъмнокосият, тоест Марио и се усмихна.
-Добре дошъл.-усмихна се Феликс.-Аз съм повелител на магията, а той на светкавици.
-Нещо като Зевс?-възкликна Дакс.
Всички запазиха мълчание, а Дакс веднага се осъзна колко глупаво е прозвучал пред толкова важни момчета. Това са двама мъже, които ходят на походи и са едни от най-силните тук, а той приказва пълни глупости. Марио и Феликс избухнах в смях, а след тях и всички останали.
-Забавен си,-каза Марио.-харесваш ми.
Момчетата седнаха по диваните, Феликс се отпусна като плужек и затвори очи, а Марио разказа за пътуването им. Мисията им е била да открият злодеите, които мислят да нападнат света, тоест Кай Чисаки. Търсили са го по целия свят, но без успех.
-Срещнахме много злодеи по пътя,-разказа им Марио.-Злото е във всеки един човек, дори много по-зле. Бихме се срещу големи, чудовища, вещици, вампири и какво ли не.
-В крайна сметка какво остановихте?-пита Кейдън с обичайния си сарказъм.
-Кай е бил на всички тези места, но винаги е една крачка пред нас. Умишлено мести своята локация, за да ни забави. Въобще не е толкова глупав. Мислим, че...
-Че е някъде в този град.-добави Феликс.
-В този?-повтори объркано Майло.-Но ние щяхме да знаем поне нещо, ако...
-Тук ще те прекъсна.-засмя се Марио.-Кай Чисаки е гении, той няма да остави нито една следа, но в едно мога да бъда сигурен и това е, че има някаква цел. Иначе никога нямаше да чака толкова време. Ще говоря с Линус за това, но по-късно.
Дакс слушаме разговора на момчетата и се опитваше да възприеме всичко. Злодеи, Кай  Чисаки, гении, цел? Що за глупости, що за налудничави неща са това?