Избраните

33

Вечерта, както по план, Рио бе изпратена да отвлече Диара от замъка, но планът на Кай въобще нямаше нищо общо с това. Тя ще отиде да се погрижи за съвсем друго нещо, а ще каже пред Карма, че са имали много добра магична защита. През това време Хидан си полегваше на земята пред Дакс и оглеждаше засъхналата кръв по ръцете му, както и новата. Дакс се засмя.
-Какво прави Рио по цял ден тук?-попита го Хидан.-Ти си много скучен, повелителю.
-Поне не приличам на препечено пиле.
-Туше.
Хидан извади една цигара от джоба си и я притисна силно между устните си, с пръст я запали. Дакс наблюдаваше сините пламъци и се опитваше да разбере що за химичен елемент би могло да създаде син пламък.
-Защо ме гледаш така?-попита Хидан без да обръща погледа си към провесеното момче.
-Просто гледам.-отвърна Дакс.
-Не е истина колко ме дразниш, дори не мога да разбера какво специално има в теб.
Дакс се засмя без да каже нищо, искаше така да му промие мозъка, че сам да му каже как се е сдобил със сините пламъци и от какво вещество са направени. Винаги е бил любопитно хлапе, но не се издава.
-Защо кожата ти е изгорена?-попита Дакс.
-Заради силите ми.-отвърна Хидан.
-От какво са направени силите ти?
-Много въпроси задаваш, повелителю.
-Просто питам, Боже. Рио е по-забавна.
Настъпи неудобна тишина. Изведнъж от нищото Хидан започна да се смее злобно и да се киска. Дакс го изгледа учудено.
-Ти да не си падаш по нея?-попита Хидан и го погледна с насмешка.
-М-Моля?-Дакс се изчерви.-Не е вярно!
-Тогава защо си червен?
-Топло ми е.
-Да, да.-Хидан се подсмихна.
Дакс не каза нищо повече. Лицето му вярно гори, топло му е и преминават рязки вълни през тялото му. Да не би да е болен или да е тръгнал да се разболява?
Докато Хидан и Дакс си правеха компания, Рио следеше някакъв мъж на около 40 години, който дължи пари на Кай. Тя се чувстваше изморена и повече от всичко искаше да седне на стола при Дакс, да му разкаже за мисията си и да се посмеят за сметка на някой друг. Рио все повече почна да оценява времето с повелителя, да му се радва и да го търси. Възможно ли бе да вижда в Дакс нещо, което търси в Карма от години? Двамата на практика нямат нищо общо-Дакс е мил, добър и нежен, а Карма е задник, който не оценява нищо.