Избраните

75

Дакс и Джин поеха по своя път, двамата се радваха на свободата, природата и хубавата бира, която сервираха по механите. Ако това е бохемският живот, то на Дакс видимо му се ослаждаше доста. Гневът в него намаля, но със сигурност не излезна.
Двете момчета стигнаха до следващата си дестинация-град Морвил, още познат като града на хазарта и комарните игри. За Дакс хазарта е ново нещо, тъй като никога през живота си не бе влизал в казино, но всички тези светлини, хора опиянени от игрите и пари в ръцете им някак го съблазняваха.
-Руска рулетка?-попита Джин поглеждайки към приятеля си и повдигна вежда.
-Само ще гледам.-отвърна Дакс.
Джин седна около руската рулетка и сложи своя залог на черно седмица. Твърдеше, че това е неговото късметлийско число и ще му донесе победа. Рулетката се завъртя силно и всички впериха вниманието си в нея. Падна се черно седмица. Дакс потупа приятеля си по гърба и го окуражи да продължи.
През това време през големите порти на казиното влязоха групичка от много красиви дами, които се оглеждаха чудейки се коя игра да пробват първо. Дакс хвана с периферията си, че една от тях го гледаше с усмивка на лице. Тя имаше черна коса и червени очи, много необичаен цвят, хубаво и стройно тяло, а кожената поличка, с която беше облечена, разкриваше стегнатите ѝ, дълги бедра. Момичето не сваляше поглед от високия повелител, кикотеше се и след това му обърна гръб. Той се засмя.
-Какво става?-попита Джин.-Защо още си тук, върви да говориш с нея?
-Не съм заинтересован.-отвърна Дакс.
-Никога няма да преживееш Рио, докато седиш и чакаш Господ да ти я върне. Какво още чакаш, човече, върви?!
Джин сложи ръцете си на раменете му и го избута право към момичето. Дакс направи крачка напред и се озова право в лицето на красивата, потайна дама. Тя му се усмихна добродушно, а той ѝ се извини, че без да иска да се блъснал в нея.
-Няма проблем,-отвърна тя.-надявах се нещо да те доведе при мен.
-Така ли?-Дакс се подсмихна.
-Не можеш да ме виниш, симпатичен си ми, при това доста.-и тя се подсмихна.-Аз съм Мария, приятно ми е.
-Дакс.
-Хубаво име.
Двамата продължиха да си говорят почти през цялата вечер, докато Джин продължи да върти рулетката за стотен път. Накрая Мария реши, че ѝ е скучно и задърпа новия си приятел към изхода. Дакс се изправи.
-Къде отиваме?-попита той.
-Ще видиш.-отвърна тя.
Момчето не искаше да се отделя от Джин, но реши да се пусне по течението. Какво пък толкова може да се случи?