Дакс и Джин поеха по своя път, двамата се радваха на свободата, природата и хубавата бира, която сервираха по механите. Ако това е бохемският живот, то на Дакс видимо му се ослаждаше доста. Гневът в него намаля, но със сигурност не излезна.
Двете момчета стигнаха до следващата си дестинация-град Морвил, още познат като града на хазарта и комарните игри. За Дакс хазарта е ново нещо, тъй като никога през живота си не бе влизал в казино, но всички тези светлини, хора опиянени от игрите и пари в ръцете им някак го съблазняваха.
-Руска рулетка?-попита Джин поглеждайки към приятеля си и повдигна вежда.
-Само ще гледам.-отвърна Дакс.
Джин седна около руската рулетка и сложи своя залог на черно седмица. Твърдеше, че това е неговото късметлийско число и ще му донесе победа. Рулетката се завъртя силно и всички впериха вниманието си в нея. Падна се черно седмица. Дакс потупа приятеля си по гърба и го окуражи да продължи.
През това време през големите порти на казиното влязоха групичка от много красиви дами, които се оглеждаха чудейки се коя игра да пробват първо. Дакс хвана с периферията си, че една от тях го гледаше с усмивка на лице. Тя имаше черна коса и червени очи, много необичаен цвят, хубаво и стройно тяло, а кожената поличка, с която беше облечена, разкриваше стегнатите ѝ, дълги бедра. Момичето не сваляше поглед от високия повелител, кикотеше се и след това му обърна гръб. Той се засмя.
-Какво става?-попита Джин.-Защо още си тук, върви да говориш с нея?
-Не съм заинтересован.-отвърна Дакс.
-Никога няма да преживееш Рио, докато седиш и чакаш Господ да ти я върне. Какво още чакаш, човече, върви?!
Джин сложи ръцете си на раменете му и го избута право към момичето. Дакс направи крачка напред и се озова право в лицето на красивата, потайна дама. Тя му се усмихна добродушно, а той ѝ се извини, че без да иска да се блъснал в нея.
-Няма проблем,-отвърна тя.-надявах се нещо да те доведе при мен.
-Така ли?-Дакс се подсмихна.
-Не можеш да ме виниш, симпатичен си ми, при това доста.-и тя се подсмихна.-Аз съм Мария, приятно ми е.
-Дакс.
-Хубаво име.
Двамата продължиха да си говорят почти през цялата вечер, докато Джин продължи да върти рулетката за стотен път. Накрая Мария реши, че ѝ е скучно и задърпа новия си приятел към изхода. Дакс се изправи.
-Къде отиваме?-попита той.
-Ще видиш.-отвърна тя.
Момчето не искаше да се отделя от Джин, но реши да се пусне по течението. Какво пък толкова може да се случи?
YOU ARE READING
Избраните
FantasyАко сте човек, който търси смесица от драма, малко фентъзи, екшън и моят специалитет (анимета)...значи сте попаднали на правилното място. Струва си да опитате😉