Избраните

38

Дакс се разхождаше рано сутринта в задния двор на замъка, обезпокоен само от мисли за красивото русо момиче, което открадна сърцето му. В целия замък бе тихо, всички още спят, мирът и покоя царят, чуват се само песните на слаткопоиите птици. Дакс седна на една пейка, разтвори книгата си, която Алън му даде за произхода на огъня и огнената стихия, когато една синя пеперуда прелетя до него. Красивото насекомо някак успя да привлече вниманието на огнения повелител. Дакс остави книгата настрана и бавно протегна пръст, пеперудата завъртя посока около пръста му и накрая кацна.
Момчето усети опарване и в миг красивото насекомо се изпари, а на негово място се появи един малък лист хартия. Дакс бе доста учуден и любопитен, за това реши, че редно е да отвори писмото.
,,Здравей, огнен повелителю, предполагам помниш кой съм аз. Разбрах за тайната ти връзка с госпожица Акамура и това не ми достави никакво удоволствие. Трябва да я наказвам заради теб. Вероятно ти е гузно, нали така? Има шанс да я спасиш, ако доброволно се присъединиш към мен.
За сега това са твоите напътствия, не ме ядосвай повече.-Кай Чисаки".
Рио. Дакс веднага смачка писмото от гняв и стисна зъби. Как може този тип да е такъв ужасен манипулатор? Момчето се изправи на крака и първата му реакция бе да отиде в къщата, където Майло тихо и кротко спи сладък сън. Дакс влезе през вратата, тъй като Майло нямаше навика да заключва и нахлу в стаята му с гръм и трясък. Майло се изправи все още сънен, нищо че часът може би е 12 на обяд, но за него това е рано.
-Човече, какво ти става толкова рано сутринта?-попита Майло.-Да не си полудял или тотално изгубил контрол?
-Ставай, Майло,-изсъска Дакс.-събирам всеки един повелител и отиваме да се бием срещу Кай Чисаки.
-Дакс, не съм адекватен рано сутрин и това си личи, но не мисля, че ми се причу.
-Не ти се е причуло. Ставай.
Дакс излезе от къщата и обиколи всичките къщи до една, докато не вдигна всеки един повелител на крак. След това ги събра в голямата залата, обясни им ситуацията и ги помоли за помощ.
-Значи ми казваш,-започна Феликс.-че тази твоя ,,приятелка", която всъщност е от лошите, е била заловена от собственият си шеф заради теб и искаш от нас, добрите, да тръгнем с теб да я спасяваме?
-Да.-кимна с глава Дакс.
-Звучиш нелепо.-обади се Кейдан.-Веднъж едва те спасихме от там, а ти искаш да се върнеш там заради злодей.
-Хора, моля ви. Това значи много за мен. Не можете ли да ме разберете?
-Аз го разбирам!-обади се Алън.-За това ще тръгна с него без въпроси.
-И аз.-добави Майло.
-Ние също.-обадиха се Паркър и Гейб.
-Щом другите са съгласни, и аз съм.-кимна с глава Антъни и въздъхна тежко.
-И аз идвам!-Марио се изправи на крака.
Дакс погледна към Кейдън и Феликс, които все още го гледаха с неодобрение, но накрая се съгласиха, тъй като нямаха особено голям избор, освен да тръгват. Линус се изправи на крака и погледна към момчетата.
-Щом това е вашето желание вървете, но за лидер обявявам Алън.-каза Линус.-Ще го слушате и ще му се подчинявате, ясно?
-Ясно!-извикаха всички.