Избраните

58

Сутринта всички гости си бяха тръгнали, но бъркотията след тях все още седеше. Дакс се надигна рано от леглото, остави красувата блондинка до себе си да поспи още. Тръгна към кухнята да си направи кафе, но само при вида на припаднали хора, които са покрити в повръщано, му ставаше лошо, а да не говорим, че и той ще чисти.
Влезе в кухнята и единственият буден по това време беше Паркър, който си пиеше кафето и се взираше в една точка.
-Паркър, ако продължаваш да се взираш така, някоя муха ще се стресна.
-Добро утро и на теб, Дакс.-засмя се той.
Дакс извади един пакет с кафе и го отвори широко, след това последва прозявка и търкане лениво на очите. Паркър го гледаше учудено, подсмихна се.
-В много добро настроение си.-отбеляза той.
-Без причина.-отвърна Дакс.
-Тук сме само наши, кажи си го.
-С Рио снощи правихме секс за пръв път.
-И как беше?-Паркър се усмихна.
-Ами...-замисли се Дакс.-хареса ми, много даже, но ме е страх да бъда груб с нея.
-Стига глупости. Рио знае, че ти нямаш за цел да я нараниш, както Карма правеше.
-Надявам се.
В този момент Майло влезе в кухнята, по косата си имаше листа, целите му дрехи са покрити с пръст, очите му червени, бузите подути, ръцете надрани. Той седна на един стол срещу Дакс и грабна кафето от ръката му, огненит повелител измърмори.
-Какво се е случило с теб?-попита Дакс.
-След полунощ нищо не помня,-обясни им Майло.-сутринта се събудих в градината и може да съм нанесал някоя друга щета на розите на Линус, нищо специално.
-Ще умреш.-вметна Паркър.-Къда са всички други шампиони от вечерта?
-Феликс си е в стаята с Диара, те снощи не са идвали, Марио си тръгна рано, Гейб май лежи и той някъде из замъка, Кейдън не съм го виждал от полунощ, Антъни...той е на стълбите пред замъка по бельо.
Дакс и Паркър се спогледаха изненадано, но не казаха нищо. Майло продължи да пие от кафето на огнения повелител, докато не се чу стърженето на стомаха му. Изправи се на крака, отвори хладилника и започна да яде всичко, което му попадна в ръцете.
-Дай по-бавно, прасе такова, няма да има храна за нас.-извика Паркър.
-Глад на махмурлия.-засмя се Дакс.
-Вие се смеете,-обърна се към тях Майло.-но само да знаете как ме боли тиквата.
-Едно е сигурно, Майлс, със сигурност си влязал в историята, щом си накарал и Антъни да пие.-Паркър потупа рамото му.
-Искам да умра.-измрънка Майло.